12 месеца
За сайта
Дарина Герова 1987-02-25, № 47, в-к "Труд" (София), с. 3 |
melodist / 2025-03-25 21:00:42
| След трите концерта в столицата на н. а. Лили Иванова Гражданинът отдясно Гражданинът от дясната ми страна на даваше признаци, че е на естраден концерт. Със същото равнодушие навярно би отишъл в поликлиниката да чака реда си за зъболекар. Накрая, когато Лили попита какво да изпълни „на бис" и повтори не друго, а „Самота" по текст на Надежда Захариева и музика на Митко Щерев (по желание на публиката, уви, точно „Самота". . .) и тогава нищо не се промени в дървената поза на облегналия се гражданин. Народът се веселеше и радваше — мъже и жени, деца и младежи — от всякакви възрасти, пляскаха в такт и ритмуваха с глава. Зала „Универсиада" бе препълнена — и сигурно е била препълнена и напредишните две вечери, когато Лили Иванова е изнасяла същия концерт. . . Но думата ми не случайно е за гражданина отдясно. (По неизвестни причини новата касиерка на Концертна дирекция не ме уважи като „средство за информация" и ме изпрати в едно от страничните депа на залата, тъкмо за да седна до гражданина с пуловера и невъзмутимото държание.) Знаете какво е странично зрение. То обхваща и седящия до тебе, когото, без да искаш, забелязваш изведнъж, набивати се в очите и те дразни, разваля ти настроението, изпортва нещата, както се казва народен език. Имаме си такива — съдници. Седят, гледат, чакат. . .Какво чакат? Тоя човек сигурно никога не е обичал — клеймях го. Лили Иванова пее от много години за любовта и пее хубаво, за разлика от много естрадни певци, които прославят любовта сяка отвън, отстрани. Лили пее за любовта от свое име, от името на личността Лили Иванова, от името на жената Лили Иванова, от името на добрата артистка Лили Иванова. По едно време реших, че случайният ми съсед не е българин. Ако беше българин, би забелязал каква ясна дикция има нашата водеща естрадна певица, как чисти и ясни се чуват и в затихването си най-затъмнените ни съгласни. Една уж нищо и никаква песен, а българският ни език се появява сякаш преобразен а празничен вид. Преди двадесет години ме прихване да я интервюирам. Разговаряхме след една репетиция в зала „България", около оркестрантите сновеше любимото й кученце, тя правеше фасони, които всички й прощавахме, а Петко Цонков, фоторепортер в същия вестник, където тогава работех, дойде по едно време и я снима. Подари ми снимка със свой надпис „Една от перличките на България". Материалът излезе под наслов „Лили пее" и бе пълен със суперлативи. Аз не пишех за нея. Аз й ръкоплясках. Но помня, че в интервюто имаше няколко думи, които ми се иска да повторя отново. Певицата Лили Иванова се изповядваше в свят и висш дълг — да изпълнява български естрадни песни на родния език. (Тя остана вярна на обещанието си и договорът й с ГДР съвсем не е отклонение от това нейно жизнено правило. Този договор както пишеха романистите от миналия век —той е една съвсем друга история, драги читателю. . .) Но да се върнем в зала „Универсиада“ на 18 т. м. вечерта и да видим какво става с гражданина отдясно. Лили пееше и даряваше с усмивки почитателите си, промъкваше се по пътеките и стигаше до последния ред на залата, за да се доближи до своите почитатели, отделили тази топла февруарска вечер, за да я чуят, да й се насладят. . . Не може да се преразкаже онова, което се четеше по лицата на хората. Мнозина ставаха, за да следят „пробега" на певицата, смееха се радостно, не злобно, не завистливо, не сеирджийски, разглеждаха с голям интерес костюмите й (един — за първата част на концерта, и втори — за втората част на концерта). Каква въпиюща нужда има зрителското ни око от пищни и необичайни ефекти! Колко малко са празниците и по естрадите ни! Особено вълнение у мене предизвикаха децата и момичетата с букетите и младите, които й целуваха ръка, и онзи неизвестен войник с карамфилите, и една пълничка поживяла жена, която не се посвени да излезе на подиума — само и само за да й благодари. . . Лили пееше, по пътеките децата подскачаха в ритъм на българската естрадна песен, младежите се поклащаха, по-възрастните се усмихваха със съучастие, а гражданинът отдясно не мърдаше в проклетия си пуловер. Опитвах се даго изключа от страничното си зрение. Слушах, тананиках си, радвах се, че все повече хора се отлепват от столовете. Мислех си — едно е да дремеш пред телевизора и да се чудиш за какъв недостатък на предаването да се заловиш, друго е в залата на концерта, сред атмосферата на постепенно нарастващото вълнение, когато хората си почиват и се радват ЗАЕДНО. Може и ние да стигнем дотам — да се разтоварваме естествено и естетично на концерти. Да не стоим по местата си като бастуни — нали затова се е родила естрадата —да раздвижи скованата замрялост на симфоничните и оперни зали и да донесе друг вид удоволствие на хората. „Свири, свири, щурче!“...— пееше Лили стиховете на Дамян Дамянов по музика на Найден Андреев, а гражданинът отдясно мълчеше, гледаше и не мърдаше. Ритъм, мелодии, съучастие между изпълнители и публика— концертът отиваше към своя край, когато Йорданка Христова се появи между почитателите с букетите и след едно от последните изпълнения благодари на Лили Иванова за радостта, която доставя на всички ни. Красива постъпка, която развълнува и певицата, и публиката. А гражданинът отдясно непромени вида на лицето си. Сещате се, че в края на концерта вместо да отида да взема автограф от Лили Иванова, аз се обърнах към съседа си, за да го попитам —не му ли харесва нито една песен? За какво бе дошъл? Повдигна раменете си. Чужденец? (Не крия — ужасно се зарадвах). Не. Никакъв чужденец. Разбра ме — значи не е чужденец, но имаше в държанието му нещо особено... Почаках да излезем. Навън в осветеното фоайе още по-достолепно се белееха косите му, пуловерът му личеше, че е плетен от нашенска овча вълна. Показа ми ушите си. Поклати глава. Гражданинът бе глух. — Исках да я видя — продума ми грапаво, точно така, както говорят хората с този вроден недостатък. — Нищо не изпуснах! Ето — този подарък вместо букет искам да поднеса на н. а. Лили Иванова за нейния концерт в столицата на 18 т. м. Един гражданин, който не чува, бе дошъл на концерта й —ДА Я ВИДИ. . . Дарина ГЕРОВА Снимка Петко Цонков |
melodist / 2025-03-25 21:16:49