1 година
За сайтаИван Кадиев 2015-05-25, в-к "Вести 100" (Габрово, Севлиево, Дряново и Трявна), бр. 116 |
Лили Иванова: „Аз не мразя, любовта е моето чувство и пея за нея” Тя е единствената звезда на родния музикален ефир, покриваща със смисъл това понятие. В българското изкуство има собствена територия, белязана със знака на педантичен професионализъм, с пълно отдаване на сцената и публиката. За нея няма умора. Съчетава изключителен талант, дарба от Бога и уникална жизненост. Изпяла е най-нежните песни за любов, а носи железен характер, който по нейни признания никой не може да прекърши. Години наред доказва, че за таланта и волята да го развиваш няма политически строй. Отминава с достойнство сплетните, злобата и лошотията. Създала си е суров начин на живот, не скучае, не мързелува, не тъгува. Покори парижката зала „Олимпия“, взриви софийската „Арена армеец“, триумфира в Операта, пя и на созополската Аполония. На 21 май, след близо 20-годишно отсъствие, гостува в габровската зала „Орловец“, като преди това бе плакала от вълнение в лондонска зала „Трокси“ на 16 май. Лили определя стабилността на своя дух с факта, че просто си гледа работата. Израснала и възпитана в патриархално семейство, не знае какво е лъжа и кражба, в дома на родителите никога не е имало скандали. Не обича да преглъща обиди, защото това би било голям комплимент за самата обида. Просто помни много добре и не прави компромиси. Не мрази, но изпитва презрение. Любовта е нейното чувство и затова пее за нея. Счита, че единствено съдбата предопределя пътя към голямата сцена. Това става през 1963 г, когато записва песента „Събота вечер“ по музика на Йосиф Цанков и текст на Димитър Василев. Лили заминава на турне в Съветския съюз и когато се завръща песента вече е хит. Певицата се гордее с волята и характера си. Чувството за самосъжаление, дори от предателството й е напълно непознато. Нещото, което може да я измори, е нечистоплътността във всичките й измерения - невежество, лицемерие, лъжа, омраза, предателство. Цени и обича театъра, защото чувства, че той е близо до изкуството, което прави тя. С гордост споделя, че Съюзът на българските артисти е единствената професионална организация, в която членува. В този смисъл не мисли, че е загърбила някого или нещо, не обича да занимава хората с лични усещания, още повече, че за това има сцената. Произведена е в чин полковник и наградена с хладно оръжие. Отличена е в Алеята на славата, носител е на почетния орден „Екатерина Велика“, но пък върна златната си плоча пред Кеворк Кеворкян по примера на момичетата от художествената ни гимнастика. Затова пък последният й албум „Поетът“ има четири платинени статуса. Лили е Жената, която се освобождава от мъжете в своя живот и счита, че това е може би за добро. На фона на интензитета, с който се разменят мъже и жени в момента, примата счита, че е изключително скучна с нейните връзки. Не се чувства самотна, дори търси моментите на самота, защото те я зареждат. Никога не е мислила да емигрира в чужбина, въпреки, че след промяната имаше много успешна кариера в германската ФРИДРИХЩАТ ПАЛАС, където пя сложни песни от мюзикъли. Участвала е шоу предаването на телевизията на ГДР „Шарено котле“ заедно с Карел Гот, Хелена Вондрачкова, Хулио Иглесиас. Посещавала е с огромен успех всички държави в бившия соц. лагер, Турция. Безпрецедентни са успехите й в Латинска Америка - Куба, Чили, Бразилия, където в началото на концертите разпасаната и прекалено темпераментна публика я освирква, нарича я „долна комунистическа кучка“. Но със присъщия си стоицизъм Лили запазва самообладание и покорява апологетите на хунтаджиите. Незабравими са успехите й в Братислава, Москва, Ленинград, Тбилиси, Новорусийск, Атина, Барселона, камарите с международни отличия, снимките за водещи европейски тв канали. Гранддамата споделя, че много хора се надпреварват да си припишат заслуги за развитието й като творец. Без злоба и надменност тя казва почисто народному, че и без петел се съмва. Певицата винаги е имала нужда от предизвикателства и не е спирала да търси нови автори и хора, с които да работи. Никога не е търсила помощ в личен план от политически функционери, въпреки, че в живота й има епизоди на близост с някои от тях. Наричали са я „мръсна седесарка, гадна бесепарка“, но Иванова заявява, че нито е червена, нито синя, защото музиката е нейната партия. Ненавижда агресията и омразата и съжалява, че с лека ръка събаряме изграденото преди нас. Започнала с хонорар от 8 лева в началото на кариерата, пяла по ресторанти, участвала в сборни програми от типа „агитки“ и вариете, учила самостоятелно акордеон, няколко урока по пиано, получила помощ от Ирина Чмихова, минала през школата на потомствения музикант Иван Пеев, Хачо Бояджиев, общи изяви у нас и в чужбина с Борис Годжунов, Емил Димитров, Мария Мицева, Леа Иванова, Еди Казасян, Бисер Киров - днес Лили е повече от щедра и взискателна към хората, които създават музика за нея. През последните години тя и екипът й правят цялата организация по издаването на нови албуми, концертни турнета. Интересува се от всичко, което засяга сцената - последни тенденции в модата, алтернативни дизайнери, сценични решения на осветление, продукция. Обича реда и добрата организация. Иван Кадиев |