А1. Гайдарски мелодии - изп. орк. от 100 каба гайди, рък. Апостол Кисьов
2. Девойко, мъри хубава (обр. Кр. Кюркчийски) - изп. Младен Койнаров, с Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Родопа" - Смолян, дир. Стефан Мутафчиев
3. С богом, със хдраве, Стара планино - изп. Дафо Трендафилов (гайда)
4. Бела съм, бела, юначе - изп. Радка Кушлева, обр. Хр. Тодоров, съпр. орк. с дир. Христо Тодоров
5. Гльодай ми, гльодай - изп. Фанка Койнарова, с Георги Мусурлиев - гайда
6. Подзим съм, мале, легнала - изп. Бойка Присадова, обр. Ангел Филипов с Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев", дир. Ангел Филипов
7. Калино, кадъм, Калино - изп. Крум Янков
8. Стани ми, майчу, откачи - изп. Надежда Хвойнева, обр. Кр. Кюркчийски, съпр. орк. с дир. Стоян Ангелов

В9. Да знаеш, майчо, да знаеш - изп. сестри Кушлеви, с две гайди Дафо Трендафилов и Михаил Коларов
10. Руфинка болна легнала - изп. Георги Чилингиров, съпр. на гайда Стефан Захманов
11. Горице, темна зелена - изп. сестри Георгиеви (Роза, Виолета, Надежда и Радостина)
12. Планино, Стара планино - изп. Христина Лютова, обр. Коста Колев, съпр. "Странджанската група"
13. Торнала ми е Дилмана - изп. Румен Родопски с орк. "Родопски извори". дир. Никола Колев
14. Излел е Делю хайдутин - изп. Валя Балканска, съпр. на гайда Димитър Петковски
15. Бела, съм, бела юначе - изп. Сборен хор и оркестър от 100 каба гайди, рък. Апостол Кисьов

компактдиск 060182

Родопа e най-интересната българска планина. И не само заради удивителната й красота. В нея има една особена романтика и настроение, които попиват в човека още при
първия допир със заоблените й склонове. А имаш ли възможност да я видиш по-отблизо, ще опознаеш кроткия й нрав и доброта, умението й да те разнежва и приласкава. Не случайно големият български писател Николай Хайтов я нарича планина с душа. А аз ще добавя - и с песенна нагласа. Нейните нежни напеви бликат отвсякъде-пее горнякът, понесъл смолистото дихание на безкрайните родопски лесове, пее потокът, увлечен във веселата игра на бистрите струи, пеят птиците, захласнати в безкрая на небето... И как да не влязат в тон с тях планинците, заселили с обич тоя чуден кът от рая!
Навсякъде знаят легендите за Орфей, но само който е усетил очарованието на Родопа, който е изпитал странната магия на най-одухотворената българска планина, може да проумее защо тъкмо тук се е родил митичният певец на древна Тракия и тук с било неговото песенно царство. Сама вдъхновена песен, Орфеевата планина с орисана да ражда певци. Никъде по света хората не пеят толкова вглъбено и всеотдайно, колкото родопчани. За тях песента е не израз на временно настроение, а начин на живот - с нея се радват и скърбят, с нея страдат и мечтаят. Затова родопската песен е no-различна от песните на другите фолклорни области в България. И това различие е преди всичко в дълбочината на преживяването, в неизмеримата му интимност. Родопската песен е откровение на сърцето. Силата на нейното внушение е толкова голяма, че надраства националното и придобива планетарно, космическо измерение. Не случайно американският астроном и физик Карл Сайгън записа на златна плоча родопска
песен, за да я изпрати, заедно с музиката на Моцарт и Бетховен, с информации от всякакъв характер, като послание на Земята към разумните същества в безкрайния Космос.
В седловината под родопския връх Рожен периодично се провеждат събори-надпявания. На тях се стичат хиляди хора от цяла България, от близки и далечни страни. Но ако за пришълците внушителните фолклорни прояви, чийто зашеметяващ апогей са грандиозните изпълнения на единствения в света оркестър от сто каба-гайди, са
незабравими атракции, за родопчани те са празници на душата. И най-голяма радост за тях е да открият ново голямо дарование, което ще понесе красотата на родопската песен навред по България и по целия свят. Както ги разнасят прочутите вече дарования, включени в този компакт-диск.
Петър Динчев