Страна А
Защо Заю има къса опашка (2.55), Шапката (7.45), Крадливият Заю (2.20) - изп. Асен Кисимов
Страна Б
Кума Лиса - вегетарианка (6.05), Зъбки (5.10) - изп. Цонка Митева
Още през 30-те години на нашия век, когато се появява в литературата, Пелин Велков пише не само за страданията и борбите на възрастните. Той не забравя и децата. През 1938 г. излизат няколко негови книжки, посветени на малките читатели. Така в самото начало на писателската си дейност той изявява своята обич към децата. И не й измени и досега. Тя звучи във всяка приказка, във всеки разказ на писателя. Ние я намираме дори там, където той се шегува, където осмива мързеланковците и непослушните. Тя звучи само като упрек, казан от любов и желание да не се повтаря грешката.
Роден и отраснал при тежките условия на някогашното наше село, вкусил от горчилките на живота, Пелин Велков обиква трудовите хора-мъченици и никога не ги забравя. На тях той посвещава много разкази, очерци и повести.
Работил и следвал, докато завърши хуманна медицина, в творчеството на Пелин Велков е отредено много място на темата здраве. И в стиховете, и в приказките, и в разказите си той учи децата да се пазят от враговете на здравето. Защото то е най-ценното човешко благо. А им е нужно, за да растат здрави и силни творци на освободената родина.
За по-големите деца Пелин Велков е написал редица книги с разкази и романи. В тях се разказва за героизма и себеотрицанието в борбата за свобода, за партизаните, за другарската вярност и любовта към родната земя след освобождението от фашизма.
Пелин Велков разказва просто, непринудено. В цялото му творчество личи близостта на езика му до народното творчество, до народната реч. Безизкуствено и простичко води той разговор с читателя. И затова действуват направо разказът или приказката, действуват непосредствено и силно. Когато разказва на малкия читател, авторът си позволява тук-там да подчертае поуката, но много внимателно премерено. В творбите на Пелин Велков — били те за възхвала на труда и родината или за нерадостния живот на миналото — нима никакво украсяване и измислици. Всичко е взето направо от живота. И затова те направо въздействуват, предупреждават, предпазват от грешки, неуспехи и страдания. От всичко лъха ведрост, жизнелюбие и победа на доброто. Голямото любящо сърце на писателя не може да даде друго. Но затова пък то среща обичта на хилядите и хиляди детски сърца.