7 месеца
За сайта
Страна А — 22.35
Страна В — 21.30
ПРИКАЗЕН ГЛОБУС
ТАЙНАТА НА ЧЕРНИЯ БИК ОТ НОРУЕЙ
Шотландска народна приказка
Драматизация — Борис Спиридонов
Участвуват артистите — Лидия Вълкова, Милена Гераскова, Ивайло Герасков, Илка Зафирова, Вълчо Камарашев, Теодор Юруков, Румяна Гайтанджиева, Иван Танев, Живка Донева, Момчил Карамитев, Мария Русалиева
Редактор — Олга Кръстева
касета ВАМС 7467
Мили деца,
"Тайната на Черния бик рт Норуей" е приказка от фолклора на шотландците, но мотиви от нейния сюжет се срещат и в приказките на други европейски народи.
Обикновено, такава съдба имат всички хубави приказки — превърнали се в класика, те обитават приказния фолклор на десетки страни и народи.
А как са се разказвали, събирали и съхранявали народните приказки, легенди, митове и сказания в Шотландия през вековете? Това със сигурност можем да разберем от разказа на шотландския събирач на приказкн Хектор Уркхарт. Годината на неговия разказ е 1860.
"Когато бях момче — пише Уркхарт, в родното ми място Пул-Ив в Росшайър имаше обичай младежите да се събират през дългите зимни вечери, за да слушат как възрастните разказват истории, които бяха научили от техните бащи.
По онова време шивачи и обущари ходеха от къща на къща, за да кърпят и шият нашите дрехи и обувки. Когато веднъж в селото дойде един от тях, ние бяхме очаровани, защото научихме от него много нови истории. Спомням си за един стар шивач, който по време на своя престой в селото разказваше всяка вечер по една нова приказка, а един стар обущар така ни наплашваше с неговите разкази за призраци и самодиви, че когато нощем си тръгвахме по домовете, не смеехме да минем покрай гробището. Беше нещо обичайно никой странник, известен с исторните, които разказваше, да спре в нашего село и всички ние, млади и стари, да се втурнем в къшата, в която той отсядаше да преспи и насядали върху легла, пънове и трикраки столчета да слушаме в захлас непознатата приказка."
Така сигурно се е разказвала и приказката "Тайната на черния бик.” И безспорно тя се е харесала на хората, за да премине през много поколения и накрая да стигне до нас.
Борис Спиридонов
Страна В — 21.30
ПРИКАЗЕН ГЛОБУС
ТАЙНАТА НА ЧЕРНИЯ БИК ОТ НОРУЕЙ
Шотландска народна приказка
Драматизация — Борис Спиридонов
Участвуват артистите — Лидия Вълкова, Милена Гераскова, Ивайло Герасков, Илка Зафирова, Вълчо Камарашев, Теодор Юруков, Румяна Гайтанджиева, Иван Танев, Живка Донева, Момчил Карамитев, Мария Русалиева
Редактор — Олга Кръстева
касета ВАМС 7467
Мили деца,
"Тайната на Черния бик рт Норуей" е приказка от фолклора на шотландците, но мотиви от нейния сюжет се срещат и в приказките на други европейски народи.
Обикновено, такава съдба имат всички хубави приказки — превърнали се в класика, те обитават приказния фолклор на десетки страни и народи.
А как са се разказвали, събирали и съхранявали народните приказки, легенди, митове и сказания в Шотландия през вековете? Това със сигурност можем да разберем от разказа на шотландския събирач на приказкн Хектор Уркхарт. Годината на неговия разказ е 1860.
"Когато бях момче — пише Уркхарт, в родното ми място Пул-Ив в Росшайър имаше обичай младежите да се събират през дългите зимни вечери, за да слушат как възрастните разказват истории, които бяха научили от техните бащи.
По онова време шивачи и обущари ходеха от къща на къща, за да кърпят и шият нашите дрехи и обувки. Когато веднъж в селото дойде един от тях, ние бяхме очаровани, защото научихме от него много нови истории. Спомням си за един стар шивач, който по време на своя престой в селото разказваше всяка вечер по една нова приказка, а един стар обущар така ни наплашваше с неговите разкази за призраци и самодиви, че когато нощем си тръгвахме по домовете, не смеехме да минем покрай гробището. Беше нещо обичайно никой странник, известен с исторните, които разказваше, да спре в нашего село и всички ние, млади и стари, да се втурнем в къшата, в която той отсядаше да преспи и насядали върху легла, пънове и трикраки столчета да слушаме в захлас непознатата приказка."
Така сигурно се е разказвала и приказката "Тайната на черния бик.” И безспорно тя се е харесала на хората, за да премине през много поколения и накрая да стигне до нас.
Борис Спиридонов