1 година
За сайта
Страна А: 1. Ловешко хоро, 2. Пайдушко хоро, 3. Горнооряховско хоро, 4. Разметанишка ръченица, 5. Бобовдолска копаница, 6. Мъжко шопено хоро, 7. Радомирско хоро, 8. Северняшко дайчово хоро.
Страна В - 1. Костинско хоро, 2. Ихтиманско хоро, 3. Великотърновска ръченица, 4. Бобовдолско хоро, 5. Парнишка копаница, 6. Габровско хоро, 7. Котленско хоро
Състав на групата: Цвятко Благоев — кавал, Илия Димитров — гайда, Нено Иванов — гъдулка, Любомир Владимиров — тамбура и Петьр Цамбов - тъпан
Записите са реализирани във II студио на Българского радио през м. април 1988 г.
Тонрежисьор. Христо Ковачев
Тоноператор: Иван Стателов
Тонинженер: Николай Пелитев
Редактор: Лиляна Христозова
Худ. оформление — Емил Велчев
Ветеран на народното инструментално изпълнителско изкуство, ЦВЯТКО БЛАГОЕВ е свързан с първите изяви на тази муэика по микрофона на Българското радио. Роден в с. Угърчин, Ловешко, на 27.VIII. 1915 г., той от малък проявява музикална надареност и влечение към артистични иэяви. За дълго родното му село ревниво запазва народните традиции. Тук сме свидетели на естествената приемственост на фолклора от различните поколения. От най-млади години Цвятко Благоев просвирва на свирка, а по-късно на кавал, кларнет и флигорна. Завършва факултета по педагогика в Софийския университет. Участвува в първите групп за народна музика: „Бистришката четворка" и „Кореняшката трупа". Сформира така наречената „Угърчинска група" от народни инструменти, а същите изпълнители свирели и на модерни инструменти под названието „Групата на Цвятко Благоев". От 1938 г. тези две инструментални групи започват своето участие по микрофона на Българското радио, отначало „на живо", а впоследствие правят десетки записи. Последват стотици концерти из цялата страна — по села, градове, заводи, поделения. Няма известна народна певица или певец, на които да не са сопровождали. През 1948 г. „Угърчинската група" е първият щатен състае за народна музика към Радио София, а впоследствие той е основного ядро на сформирания ансамбъл за народни песни с диригент също угърчинеца Борис Петров и концерт-майстор Цвятко Благоев.
Като иэпълнител на кавал Цвятко Благоев налага специфичен северняшки стил, който се подема от редица млади музиканти. Като солист на ансамбъла, ръководител на групи и съпровождащ редица танцови самодейни състави, той посещава повече от двадесет страни в света. Ласкави са отзивите за неговото изкуство. Цвятко Благоев се ползува с голяма популярност като един от най-ревностните пропагандатори на народната музика в нашата страна. Неговата половинвековна дейност в това отношение го е направила любим изпълнител.
Многобройните любители на изкуството на Цвятко Благоев ще попълнят своята фонотека с още един ценен дар - настоящата ллоча.
к.и. Михаил Букурещлиев
Страна В - 1. Костинско хоро, 2. Ихтиманско хоро, 3. Великотърновска ръченица, 4. Бобовдолско хоро, 5. Парнишка копаница, 6. Габровско хоро, 7. Котленско хоро
Състав на групата: Цвятко Благоев — кавал, Илия Димитров — гайда, Нено Иванов — гъдулка, Любомир Владимиров — тамбура и Петьр Цамбов - тъпан
Записите са реализирани във II студио на Българского радио през м. април 1988 г.
Тонрежисьор. Христо Ковачев
Тоноператор: Иван Стателов
Тонинженер: Николай Пелитев
Редактор: Лиляна Христозова
Худ. оформление — Емил Велчев
Ветеран на народното инструментално изпълнителско изкуство, ЦВЯТКО БЛАГОЕВ е свързан с първите изяви на тази муэика по микрофона на Българското радио. Роден в с. Угърчин, Ловешко, на 27.VIII. 1915 г., той от малък проявява музикална надареност и влечение към артистични иэяви. За дълго родното му село ревниво запазва народните традиции. Тук сме свидетели на естествената приемственост на фолклора от различните поколения. От най-млади години Цвятко Благоев просвирва на свирка, а по-късно на кавал, кларнет и флигорна. Завършва факултета по педагогика в Софийския университет. Участвува в първите групп за народна музика: „Бистришката четворка" и „Кореняшката трупа". Сформира така наречената „Угърчинска група" от народни инструменти, а същите изпълнители свирели и на модерни инструменти под названието „Групата на Цвятко Благоев". От 1938 г. тези две инструментални групи започват своето участие по микрофона на Българското радио, отначало „на живо", а впоследствие правят десетки записи. Последват стотици концерти из цялата страна — по села, градове, заводи, поделения. Няма известна народна певица или певец, на които да не са сопровождали. През 1948 г. „Угърчинската група" е първият щатен състае за народна музика към Радио София, а впоследствие той е основного ядро на сформирания ансамбъл за народни песни с диригент също угърчинеца Борис Петров и концерт-майстор Цвятко Благоев.
Като иэпълнител на кавал Цвятко Благоев налага специфичен северняшки стил, който се подема от редица млади музиканти. Като солист на ансамбъла, ръководител на групи и съпровождащ редица танцови самодейни състави, той посещава повече от двадесет страни в света. Ласкави са отзивите за неговото изкуство. Цвятко Благоев се ползува с голяма популярност като един от най-ревностните пропагандатори на народната музика в нашата страна. Неговата половинвековна дейност в това отношение го е направила любим изпълнител.
Многобройните любители на изкуството на Цвятко Благоев ще попълнят своята фонотека с още един ценен дар - настоящата ллоча.
к.и. Михаил Букурещлиев