Страна А
ГЕОРГИ МИНЧЕВ
„Момчето и аз" (Антон Дечев, Георги Минчев)
РОК КООПЕРАЦИЯ „МИЛЕНА"
„Директор на водопад" (Васил Гюров, Кирил Манчев)
„Гаранция" (Вълко Андреев, Васил Гюров)
„МИРАЖ"
„Муха", („Мираж" , Георги Константинов)
ВИЛИ КАВАЛДЖИЕВ
„Рок в минало време" (ар. Вили Кавалджиев)
общо време: 19'10"

Страна В
„АТЛАС"
„Джунгла" („Атлас", Енил Енчев)
„Ширпотреба" („Атлас", Енил Енчев)
„ЕРА" - „Не е лесно" (Николай Качаров, „Ера")
„АХАТ"
„Кралят Рок" (Божидар Главев, Даниел Ризов, „Ахат")
„Чудни хора" (Божидар Главев, „Ахат")
общо време: 20'10"

„Китара"! Играчка на дявола! Махай я, ти казвам! Хвърли я от ръцете си! Какво те накара да донесеш този грешен предмет в нашия християнски дом? Върни го там, откъдето си го взел! Чуваш ли? Съвземи се!"
Това казал бащата на Хенди (У. К. Хенди - от своя страна „баща" на блуса), но тези думи се чуваха дълго време, а и досега се чуват в много наши семейства, в които влизаше и продължава да влиза този „дяволски" предмет, чието присъствие в нашата култура накара доста иначе умни и талантливи хора да обявят "лов на вещици", и да се чуват и пишат глупости, от които сега сигурно ги е срам. Не съм чак толкова сигурен, защото все още някои техни метастази пъплят и отравят младата кръв. Те са способни отново да нарекат момичетата и момчетата с китари чалгаджии, „бийтълси" (естествено без й), „бръмбари", да намаляват поведения, да изключват от учебни заведения, но нека това са само мои видения в днешния свят на обновяване и преустройство, на гласност и умност. А тогава нещата се бяха докарали до там, че много от младите с китарите набързо порастнаха, седнаха зад волани и бюра, успокоиха се, и рокът стана за тях носталгия и тайно бягство от ежедневието и от пръстена на семейството, и както някои симпатяги от Англия бяха предрекли „обличане на смокинг и цилиндър" — бизнеса. . . и край на Уудсток и. . . някакъв Джими Хендрикс! И изведнъж — с гръм и трясък — по чехли, пред телевизор, събират информация, дават идеи, консумират даже от децата си всичко свързано с рока, с дебели вратове решават, че на основа на българския фолклор не може да съществува рокендрол и се вземат толкова на сериозно, че забравят, че "светът е оцелял, защото се е смял", а заслугата да оцелее още едно лято, е на Дома за литература и изкуство за деца и юноши, и на оня неуморен Христо Едрин, който тича между себе си и времето, решил, че в България е имало и ще има хора, събрани за едно.
„Какво е за Вас болката?"
— Болката е нещо, което човек изпитва непрекъснато. Болката съпровожда раждането на човека. Повечето време човек е в състояние на болка и колкото по-голяма е тя, толкова той повече се нуждае от богове".
(Джон Ленън)
Та сега, децата ни хванаха китарите и направиха такава дандания в Мичурин на стадиона близо до морския бряг, че се „изправиха" очите и ушите на пиротехниците от киноцентъра. По последни данни на майки, бащи, деца, внуци и отчасти правнуци, има български рок, има любов към него отстрана на „Балкантон" (записът на концерта е направен от мястото и по време на провеждането му!!!), отстрана на изпълнителите, зажадняли за море и сол, за пясък и истина, за време и съдба, каквато само тези Мичурински дни им дават. И така — приятни минути с тази „жива” плоча на „Балкантон"! До нови срещи с новия български рок! Има го и е жив!
М. Белчев