7 месеца
За сайта
Страна А — 26.15
Отишла баба за дренки
Двеста и двайсет хитрини
Косе-Босе
Котаран
Страна В — 25.50
Клан, клан-недоклан
Кума Лиса кръстница
Бит — небит носи
Драматизация и текст на песните — Елисавета Михайлова
Музика — Христо Танчев
Участвуват артистите — Татяна Лолова, Никола Анастасов, Веселин Ганев, Мария Русалиева, Славка Рачева, Асен Ангелов, Даринка Горанова, Люба Алексиева, Надя Топалова, Сотир Майноловски, Тодор Димитров
Тонрежисьор — Георги Илиев. Тонтехник — Емилия Стаменова. Тонинженер — Красимир Гергов. Звуково оформление — Силвия Добрева. Режисьор — Мария Нанчева-Каменова. Редактор — Татяна Савова
Ран Босилек е псевдоним на писателя Генчо Станчев Негенцов. Той е роден в Габрово. Завършил е прочутата Априловска гимназия, а по-кьсно право в Брюксел. Детското творчество със своята чистота и необятност привличало силно младия доктор по право. То взело връх и при избора на професия — с голяма любов Ран Босилек започнал да гради своя приказен свят. Но този свят не останал само негов. С още по-голяма любов писателят го подарил на децата и те завинаги станали негови пълни господари.
Творческият път на Ран Босилек започва от страниците на сп. „Светулка”. В него той печата стихотворения, приказки, разкази. Пише и за в. „Врабче" и сп. „Детска радост". Теми за своите произведения писателят открива и в шумните детски игри и забавы, и в притихналата от любознание класна стая, и в поведението на децата у дома или с други думи — в самого детство, непреиначено и неподправено, такова, каквото е в действителност. Именно в това, а също и в майсторството му на разказвач се крие тайната на неговия успех и популярност.
Нерядко, Ран Босилек черпи сюжети и от българското народно творчество. Той е сред създателите на художестеено оформената, илюстрована детска книжка. Освен това превежда и предлага на малките читатели български вариант на много от приказките на класиците. Но без значение, оригинални или „побългарени", приказките на Ран Босилек предизвикват радост у децата и носталгия у тези, за които детството е отминало. Смешни, без да са глумави, поучителни, без да натрапват открыто извода, увлекателни и забавни, те, макар и измислени, звучат реалистично и съвременно, карат ни да се замисляме, карат ни да ги помним.
Е. Михайлова
аудиокасета ВАМС 7343
Отишла баба за дренки
Двеста и двайсет хитрини
Косе-Босе
Котаран
Страна В — 25.50
Клан, клан-недоклан
Кума Лиса кръстница
Бит — небит носи
Драматизация и текст на песните — Елисавета Михайлова
Музика — Христо Танчев
Участвуват артистите — Татяна Лолова, Никола Анастасов, Веселин Ганев, Мария Русалиева, Славка Рачева, Асен Ангелов, Даринка Горанова, Люба Алексиева, Надя Топалова, Сотир Майноловски, Тодор Димитров
Тонрежисьор — Георги Илиев. Тонтехник — Емилия Стаменова. Тонинженер — Красимир Гергов. Звуково оформление — Силвия Добрева. Режисьор — Мария Нанчева-Каменова. Редактор — Татяна Савова
Ран Босилек е псевдоним на писателя Генчо Станчев Негенцов. Той е роден в Габрово. Завършил е прочутата Априловска гимназия, а по-кьсно право в Брюксел. Детското творчество със своята чистота и необятност привличало силно младия доктор по право. То взело връх и при избора на професия — с голяма любов Ран Босилек започнал да гради своя приказен свят. Но този свят не останал само негов. С още по-голяма любов писателят го подарил на децата и те завинаги станали негови пълни господари.
Творческият път на Ран Босилек започва от страниците на сп. „Светулка”. В него той печата стихотворения, приказки, разкази. Пише и за в. „Врабче" и сп. „Детска радост". Теми за своите произведения писателят открива и в шумните детски игри и забавы, и в притихналата от любознание класна стая, и в поведението на децата у дома или с други думи — в самого детство, непреиначено и неподправено, такова, каквото е в действителност. Именно в това, а също и в майсторството му на разказвач се крие тайната на неговия успех и популярност.
Нерядко, Ран Босилек черпи сюжети и от българското народно творчество. Той е сред създателите на художестеено оформената, илюстрована детска книжка. Освен това превежда и предлага на малките читатели български вариант на много от приказките на класиците. Но без значение, оригинални или „побългарени", приказките на Ран Босилек предизвикват радост у децата и носталгия у тези, за които детството е отминало. Смешни, без да са глумави, поучителни, без да натрапват открыто извода, увлекателни и забавни, те, макар и измислени, звучат реалистично и съвременно, карат ни да се замисляме, карат ни да ги помним.
Е. Михайлова
аудиокасета ВАМС 7343