Страна А
Из "Дни на проверка" — 10.00, Детските дни отлетяха — 1.00, Елегия ("Живот, живот..." ) — 0.55, Поръчение — 1.28, След залеза — 1.27, Елегия ("Денят се ражда...") — 1.05, Лястовички — 1.02, Пътеката е извървяна — 2.08, Поколение "Когато се наливаха основите" — 1.42
Изпълнява авторът, документални записи от 1958 г.

Страна В — 18.55
Аз, един от народа, Строителна пролет, За комунизма, Завръщане, Ако някой ви каже..., Светлини, Димитровград, Колко кипнала мъка, Пътеки белеят, По-добре не го раждай!..., Ние от двадесетия век, Някъде далече по небето
Изпълнява Георги Гайтаников

ПОЕТЪТ С ВАТЕНКАТА
Пеньо Пенев започна да се изявява като поет на бригадирското движение, а истинско жизнено трептене стиховете му придобиха, когато той се свърза със строителството и съдбата на Димитровград.
Той пристига в града на младостта още през м. февруари 1949 г., още когато градът съществуваше само в плановете на архитектите и в замечтаните очи на възторжените му строители. Те имат само кирки, лопати и ръчни колички; днешните багери, булдозери, самосвали и други машини са още в бъдното, върху проектантските маси на конструкторите. Върху една гола поляна и една малка гара трябваше да израсне бъдещият град. "Тук няма град, тук всичко е мечти" — ще напише по това време друг един поет и ще си замине. А Пеньо ще остане завинаги тук, отначало като бригадир, после като работник и журналист; тук пожела да остане и след смьртта си. Цяло десетилетие той свърза поезията си с хората от Димитровград, възпя трудовото им всекидневие, високото им самочувствие на пълновластни стопани, превръщането на довчерашните селяни в работническа класа. Със зорко око Пеньо Пенев откриваше чертите на нового в самия живот и в такива негови стихове, като „За комунизма", „И добри ще са хората" или „30 стотинки" той възвести началата на новата комунистическа нравственост още в техния зародиш, възпя ги не толкова като даденост, колкото като направление и процес, затова стиховете му имаха характер на художествен прогноз. Това им придава неповторимо романтично очарование. В тях пламти дно голямо социално чувство, респектира дръзновеният патос на поета, чистотата и откровеността на неговото слово, смелого воюване за правдата, безкомпромисното заклеймяване на всичко, което угнетява и пречи. С новаторски метафори и громадна емоционална енергия Пеньо Пенев накара съвременния индустриален пейзаж да затрепти лирически. „Добро утро, хора!” (1956) се нарича първата и единствена стихосбирка напоета. В нея е запечатана героичната летопис на страната, която с ускорени срокове преодолява изостаналостта и догонва другите народи.
Много силен емоционално, изплакан на един дъх е и цикълът „Всеки своя пътека си има” (1957), породен от сблъсъка на реалност и мечта. А в поемата „Дни на проверка" с открити нерви поетът предупреждава за неочаквани опасности, свързани с оеснафяването и с инфлацията на идеалите, с изгубване на вярата в нравствените стойкости в живота. Самокритично обглеждайки изминатото, поетът стига до откровения, които изгарят до болка. Вътрешният драматизъм на поемата е зареден от идейния и нравствен катарзис, който изживява обществото в преломни събития с историческа важност. С нея, както и с останалото си творчество, поетът разговаря не само със своя съвременник, а и с потомъка. Поезията на Пеньо Пенев е едно послание към бъдещето.
Любен Георгиев