СИМФОНИЯ №6
1. Andante
2. Animato
3. Lento
Русенска филхармония. Диригент — Алипи Найденов
МУЗИКАЛНИ МОМЕНТИ
Софийска филхармония. Диригент — Константин Илиев

Има личности, при конто размахът на художественото послание е белязан със знака на мисловността, на пределната самовзискателност, на несломимия вътрешен енергиен заряд. Такъв е Константин Илиев (р. 1924) — един от „дръзките” композитори, конто към края на 40-те години устойчиво отстояват обновителни идеи по отношение на музикален език и композиционни техники, проблематика, стилистика; един от най-известните диригенти у нас, индивидуализирал облика на редица симфонични оркестри (в Русе и Варна, Софийската филхармония) ; един от онези обаятелни педагози, отдали на даровити ученици своите знания за музиката и изкуството, за диригентското майсторство и чувството на професионална отговорност; един пламенен критик и публицист с живо, аналитично отношение към музикалните явления; един човек с будна обществена ангажираност.. .
И трудно, и не винаги достатъчно точно е да се разкрие музиката чрез словото — особено при творец като К. Илиев, който винаги ясно извежда своите намерения и постига силни музикални внушения. Лаконизъм на експресивния жест, внезапна поетична мекота на лирични състояния, остра хармонична напрегнатост — това не са изкушения на самоцелна интелектуална комбинативност, а изострено в сетивата си, открито и развълнувано осмисляне на действителността или на историческа събитийност; философско вглъбяване, одухотворило търсенията на високи идеали и нравствени истини. В неговото богато на идеи и художествени постижения творчество — шест симфонии, две опери („Боянският майстор” и ,,Еленово царство”), кантатите ,,Септември 1923” и „Отражение”, ораториите ,,Похвално слово за Константин Философ, наречен Кирил” и „Пролетай празници”, шест , Темпи концертанта”, „Поема за мъртвите, посветена на живите”, Симфонични вариации, „Фрагмента”, „Li in memoriam”, четири струнни квартета, музика за различии инструменти и състави, солови песни и др., ще отделим две творби, представени в случая на слушателя — „Музикални момента” и Шеста симфония. Ето как композиторът разкрива за-мисъла на тези произведения: „Музикални моменти” е шестчастна композиция, която написах през 1971 г. за оркестъра на Гелзенкирхен (ФРГ) и неговия диригент Любомир Романски. Там беше изпълнена за първи път през 1973 г. Изградена върху строго контролирана и свободна алеаторика, тя дава звукова ,,среща” между отделяйте инструмента и инструменталки групи”. А в програмата към премиерата на симфонията (Русе — 3 октомври 1986 г., Русенска филхармония, дир. Алипи Найденов) К. Илиев пише: „.. . Повече от 20 години делят последната ми изпълнена симфония — Пета, от новата ми творба, написана в същата форма. И Шестата е в установените от мен три части. Използувайки придобивките на техническите сръчности, натрупани през тези години, аз се връщам отново към формата, която дава най-много възможности за излагане и развитие на сериозни музикални извори, на конфликтни сблъсъци и съзерцания. В Шестата ми симфония е събрана може би мъдростта от щастливите и нещастните години, през които е преминал животът ми. . .”
Янина Богданова

Худ. оформление — Дянко Дянков
Снимка — Христо Юскеселиев