6 месеца
За сайта
Страна А — 25.25
Страна Б — 25.00
Драматизация — Мария Громова
Текст на песните — Панчо Панчев
Музика — Стефан Рибаров
Редактор — Татяна Савова
В ролите: Алиса — Мая Новоселска; Черната царица — Лиляна Стратева; Бялата царица — Елза Лалева; Туидълди — Ицхак Финци; Туидълдъм — Тодор Колев; Хъмпти-Дъмлти — Николай Бинев; Комар — Аглика Калчинова; Кондуктор — Огнян Милушев
Режисьор — Илиана Беновска
Тонрежисьори — Зоя Стефанова, Павел Васев
Тоноператори — Пепа Миланова, Анатолий Ковтун
Тонинженери — Камен Панов, Георги Хлебаров
От средата на миналия век, вече повече от 130 години, децата от цял свят, запленени от своята любима, необикновена героиня Алиса преживяват заедно с нея странните й приключения в Страната на чудесата и в Огледалния свят. Те може би не винаги разбират своенравного поведение на Алиса и останалите герои, техните обърнати като че ли наопьки разговори, съставени понякога от безсмислено звучащи на пръв поглед словосъчетания. Но именно това привидно безсмислие ги очарова, защото е интересно, увлекателно, забавно и смешно. И защото може би малките предусещат, че зад причудливата приказна фантазия се крие друг, потаен и дълбок смисъл, недостъпен за практичния разум на възрастните, но откриващ нови простори за детското въображение и правдивата детска логика.
За автора на "Алиса в Страната на чудесата” и "Алиса в Огледалния свят" — Луис Карол — трудно може да се открие нещо в литературните енциклопедии. А може би той трябва да се потърси в някой математически справочник под името Чарлз Доджсън. Защото зад псевдонима Луис Карол се крие оксфордският преподавател по математика Чарлз Доджсън. Той имал влечение към математическите игри, загадки и парадокси и притежавал нещо, което неговите студенти едва ли подозирали — блестяща фантазия и оригинално чувство за хумор. Само неговата малка приятелка и любимка Алиса, дьщеря на оксфордский декан, знаела това. Тя била първата слушателка и същевременно вдъхновителка и героиня на прикажите, които Доджсън й разказвал, за да я забавлява, при техните дълги разходки из зелените морави или с лодка по блесналата от слънцето река. Алиса била тази, които години по-късно настояла Луис Карол да отпечата своите приказки.
Но какво всъщност е искал да разкаже авторът на "Алиса в Огледалния свят"? Ако се опитаме да разгадаем чудатия, забавен текст, няма ли да открием в него друг, по-сложен смисъл, наситен с оригинални математически идеи и хрумвания, валидни и днес?...
Алиса преминава през огледалната стена в една нова, симетрична на старата, но обърната наопъки действителност — в друго време и пространство. Тук действието се развива върху шахматната дъска — символ на математического мислене, тук тя се сблъсква със странни и комични герои — Бялата и Черната царица, Туидълдъм и Туидълди и Хъмпти—Дъмпти — популярни образи от английските детски народни приказки и песнички.
И зад усмихнатото лице на веселия разказвач сякаш се съзира профила на вдъхновения учен, който внушава, че зад явленията на действителността се крият все още неразгадани закони, които един ден ще бъдат овладени от човешкия ум. А може би Чарлз Доджсън — Луис Карол — просто е искал чрез своите парадокси да подготви детските умове за новото научно мислене на бъдещите времена.
Н. Маринова
касета ВАМС 7311
Страна Б — 25.00
Драматизация — Мария Громова
Текст на песните — Панчо Панчев
Музика — Стефан Рибаров
Редактор — Татяна Савова
В ролите: Алиса — Мая Новоселска; Черната царица — Лиляна Стратева; Бялата царица — Елза Лалева; Туидълди — Ицхак Финци; Туидълдъм — Тодор Колев; Хъмпти-Дъмлти — Николай Бинев; Комар — Аглика Калчинова; Кондуктор — Огнян Милушев
Режисьор — Илиана Беновска
Тонрежисьори — Зоя Стефанова, Павел Васев
Тоноператори — Пепа Миланова, Анатолий Ковтун
Тонинженери — Камен Панов, Георги Хлебаров
От средата на миналия век, вече повече от 130 години, децата от цял свят, запленени от своята любима, необикновена героиня Алиса преживяват заедно с нея странните й приключения в Страната на чудесата и в Огледалния свят. Те може би не винаги разбират своенравного поведение на Алиса и останалите герои, техните обърнати като че ли наопьки разговори, съставени понякога от безсмислено звучащи на пръв поглед словосъчетания. Но именно това привидно безсмислие ги очарова, защото е интересно, увлекателно, забавно и смешно. И защото може би малките предусещат, че зад причудливата приказна фантазия се крие друг, потаен и дълбок смисъл, недостъпен за практичния разум на възрастните, но откриващ нови простори за детското въображение и правдивата детска логика.
За автора на "Алиса в Страната на чудесата” и "Алиса в Огледалния свят" — Луис Карол — трудно може да се открие нещо в литературните енциклопедии. А може би той трябва да се потърси в някой математически справочник под името Чарлз Доджсън. Защото зад псевдонима Луис Карол се крие оксфордският преподавател по математика Чарлз Доджсън. Той имал влечение към математическите игри, загадки и парадокси и притежавал нещо, което неговите студенти едва ли подозирали — блестяща фантазия и оригинално чувство за хумор. Само неговата малка приятелка и любимка Алиса, дьщеря на оксфордский декан, знаела това. Тя била първата слушателка и същевременно вдъхновителка и героиня на прикажите, които Доджсън й разказвал, за да я забавлява, при техните дълги разходки из зелените морави или с лодка по блесналата от слънцето река. Алиса била тази, които години по-късно настояла Луис Карол да отпечата своите приказки.
Но какво всъщност е искал да разкаже авторът на "Алиса в Огледалния свят"? Ако се опитаме да разгадаем чудатия, забавен текст, няма ли да открием в него друг, по-сложен смисъл, наситен с оригинални математически идеи и хрумвания, валидни и днес?...
Алиса преминава през огледалната стена в една нова, симетрична на старата, но обърната наопъки действителност — в друго време и пространство. Тук действието се развива върху шахматната дъска — символ на математического мислене, тук тя се сблъсква със странни и комични герои — Бялата и Черната царица, Туидълдъм и Туидълди и Хъмпти—Дъмпти — популярни образи от английските детски народни приказки и песнички.
И зад усмихнатото лице на веселия разказвач сякаш се съзира профила на вдъхновения учен, който внушава, че зад явленията на действителността се крият все още неразгадани закони, които един ден ще бъдат овладени от човешкия ум. А може би Чарлз Доджсън — Луис Карол — просто е искал чрез своите парадокси да подготви детските умове за новото научно мислене на бъдещите времена.
Н. Маринова
касета ВАМС 7311