7 месеца
За сайта
Страна А
1. Гавриилу провяшавшу тебя (Богородичен глас I) — х х х
2. Терирем — глас II — Йоан Кукузел
3. Плотию уснув (Болгарский роспев, глас III) — х х х
4. Похвална песен за евангелист Лука — глас IV — иеромонах Неофит Рилски
Страна В
1. Достойно ест — глас VIII — Димитър Градоборчето
2. Единородный Сыне — Христо Манолов
3. Милост мира — Николай Компанейски
Тебе поем — Иван Кочетов
Солисти: епископ Неофит, протодякон Стефан Марков и Александър Крунев
4. Христос воскресе — Атанас Бадев
Залисите са осъшествени в храм-паметиик "Александър Невски" през м. април 1986 г.
касета ВХМС 7272 (с различен треклист)
компактдиск 050012 (с различен треклист)
Проникновен изпълнител и вдъхновен пропагандатор на старата българска музика в страната и чужбина, Камерният ансамбъл „Йоан Кукузел – Ангелогласният” отново си поставя за цел „съживяването” на непознати за съвременността ни старинни музикални творби. Терирем (по Атински ръкопис № 2458 от 1336 г.) от големия средновековен композитор българин Йоан Кукузел (около 1280-1360 г.) е между най-красивите образци на виртуозното му „ангелогласие”. По изящно поетичния текст на среднобългарски език на богородичната похвала (за вечерня, утрена) е изградена мелодията на Гавриил Провящавшу тебя, записана от йеромонах Евстатие в молдавския манастир Путна през 1511 г. Творбата е свързана с богатата певческа традиция на „Болгарский роспев” – българско пеене, нотирано в Украйна през XVII в. Представителен за мелодическата му красота е проникновено-лиричният ексапостипарий от пасхалната утрена Плотию уснув (по ръкопис от 1676 г.) – жанр, изразител на човешкото смирение.
Музиката на българското Възраждане е застъпена от Похвална песен за евангелист Лука от Неофит Рилски (1793-1881), най-видния композитор на прочутата певческа школа в Рилския манастир през първата половина на XIX в. Отличително с възпевния си патос, Достойно ест (от литургията) е творба на прочутия певец българин от певческата школа в Солун – Димитър Златанов, по прякор Градоборчето (втората половина на XIX в.).
Хоровите разработки са представителни за певческата традиция в България след Освобождението от османско иго през 1878 г. Пасхалният тропар Христос воскресе е претворен в жизнеутвърждаващ химн от видния музикален деец Атанас Бадев (1860-1908), възпитаник на Римски-Корсаков в Придворната певческа школа в Петербург. Активна хорово-диригетска и композиторска дейност развива Христо Манолов (1900-1953); химнът от началото на литургията Единородный Сыне (Пс. 145) е образец на хоровата му лирика. Изпълнявани в кулминацията на обряда литургия, и следващи усложнена драматургия, Милост мира и Тебе поем са свързани с имената на Н. И. Компанейски (1848-1910) – пламенен изследовател и популяризатор на „Болгарский роспев” и на трайно посветения на музикално-просветното дело в град Пловдив – Иван Кочетов.
Елена Тончева
1. Гавриилу провяшавшу тебя (Богородичен глас I) — х х х
2. Терирем — глас II — Йоан Кукузел
3. Плотию уснув (Болгарский роспев, глас III) — х х х
4. Похвална песен за евангелист Лука — глас IV — иеромонах Неофит Рилски
Страна В
1. Достойно ест — глас VIII — Димитър Градоборчето
2. Единородный Сыне — Христо Манолов
3. Милост мира — Николай Компанейски
Тебе поем — Иван Кочетов
Солисти: епископ Неофит, протодякон Стефан Марков и Александър Крунев
4. Христос воскресе — Атанас Бадев
Залисите са осъшествени в храм-паметиик "Александър Невски" през м. април 1986 г.
касета ВХМС 7272 (с различен треклист)
компактдиск 050012 (с различен треклист)
Проникновен изпълнител и вдъхновен пропагандатор на старата българска музика в страната и чужбина, Камерният ансамбъл „Йоан Кукузел – Ангелогласният” отново си поставя за цел „съживяването” на непознати за съвременността ни старинни музикални творби. Терирем (по Атински ръкопис № 2458 от 1336 г.) от големия средновековен композитор българин Йоан Кукузел (около 1280-1360 г.) е между най-красивите образци на виртуозното му „ангелогласие”. По изящно поетичния текст на среднобългарски език на богородичната похвала (за вечерня, утрена) е изградена мелодията на Гавриил Провящавшу тебя, записана от йеромонах Евстатие в молдавския манастир Путна през 1511 г. Творбата е свързана с богатата певческа традиция на „Болгарский роспев” – българско пеене, нотирано в Украйна през XVII в. Представителен за мелодическата му красота е проникновено-лиричният ексапостипарий от пасхалната утрена Плотию уснув (по ръкопис от 1676 г.) – жанр, изразител на човешкото смирение.
Музиката на българското Възраждане е застъпена от Похвална песен за евангелист Лука от Неофит Рилски (1793-1881), най-видния композитор на прочутата певческа школа в Рилския манастир през първата половина на XIX в. Отличително с възпевния си патос, Достойно ест (от литургията) е творба на прочутия певец българин от певческата школа в Солун – Димитър Златанов, по прякор Градоборчето (втората половина на XIX в.).
Хоровите разработки са представителни за певческата традиция в България след Освобождението от османско иго през 1878 г. Пасхалният тропар Христос воскресе е претворен в жизнеутвърждаващ химн от видния музикален деец Атанас Бадев (1860-1908), възпитаник на Римски-Корсаков в Придворната певческа школа в Петербург. Активна хорово-диригетска и композиторска дейност развива Христо Манолов (1900-1953); химнът от началото на литургията Единородный Сыне (Пс. 145) е образец на хоровата му лирика. Изпълнявани в кулминацията на обряда литургия, и следващи усложнена драматургия, Милост мира и Тебе поем са свързани с имената на Н. И. Компанейски (1848-1910) – пламенен изследовател и популяризатор на „Болгарский роспев” и на трайно посветения на музикално-просветното дело в град Пловдив – Иван Кочетов.
Елена Тончева