6 месеца
За сайта
ЕЛИН ПЕЛИН представен от КОНСТАНТИН КОЦЕВ
Музика — ГЕОРГИ ГЕНКОВ. Режисьор — ИВАН АНДОНОВ
Страна А — 17.40
Пижо и Пендо, Адвокат, Андрешко
Страна В — 19.30
Пижо и Пендо, Ветаро, Гелевата мука и неволя, Трите баби
Тонрежисьор — Евтим Кокошаров. Тоноператор — Йоанна Жонца
Срещите с творчеството на Елин Пелин, независимо от начина на тяхното осъществяване (екранизация, телевизионен или театрален слектакъл, запис на грамофонна плоча), са винаги интересни и вълнуващи. В тази насока, далеч от всякаква рекламна тенденция, вярвам с не по-малък интерес ще се приеме и поредното издание на „Балкантон" — „Елин Пелин представен от Константин Коцев".
Елин-Пелиновото литературно наследство всякога е било благодатен извор на творчески изяви. И макар времето, обитавано от Андрешко, Гераците, Иван Селския, Митре Мариин, Пижо и Пендо (няколко стъкълца от неимоверно пъстрия образен калейдоскоп на ненадминатия ни разказвач), да е вече отминало, те продължават да привличат със своята колоритност и яркост, да респектират с тънкия си, многопластов, сложен за пресъздаване психологизъм. В това е скрита и причината за не един режисьорски и актьорски успех или неуспех.
Към успехите може да се причисли и реализацията на „Елин Пелин представен от Константин Коцев". Самият подбор на включените в композицията творби дава възможност за сложна и разнолика интерпретация. Константин Коцев използува изцяло тази възможност. С непосредствения си усет за смешното и несъобразното в живота, гротескно-ироничен, той успява да предаде и подкупващия, чистосърдечен наивитет на Пижо и Пендо, и хиперболичната разточителност на Трите баба; с изключителна артистична пластичност да премиие от тихата лирична тоналност в Гелевата мука и неволя, към острото, социалнопсихологическо обобщение на автора за професионалната пошлост, бездушие и несправедливост на буржоазното правосъдие в Андрешко и Адвокат.
Богато нюансирано, лишено от „преиграване", изпълнението на Константин Коцев асоциативно създава онази зрителна представа за Елин-Пелиновия свят, която, подпомогната от чудесната, специално композирана за случая, музика на Георги Генков, превръща грамофонната плоча в един приятен моноспектакъл.
Е. Михайлова
Музика — ГЕОРГИ ГЕНКОВ. Режисьор — ИВАН АНДОНОВ
Страна А — 17.40
Пижо и Пендо, Адвокат, Андрешко
Страна В — 19.30
Пижо и Пендо, Ветаро, Гелевата мука и неволя, Трите баби
Тонрежисьор — Евтим Кокошаров. Тоноператор — Йоанна Жонца
Срещите с творчеството на Елин Пелин, независимо от начина на тяхното осъществяване (екранизация, телевизионен или театрален слектакъл, запис на грамофонна плоча), са винаги интересни и вълнуващи. В тази насока, далеч от всякаква рекламна тенденция, вярвам с не по-малък интерес ще се приеме и поредното издание на „Балкантон" — „Елин Пелин представен от Константин Коцев".
Елин-Пелиновото литературно наследство всякога е било благодатен извор на творчески изяви. И макар времето, обитавано от Андрешко, Гераците, Иван Селския, Митре Мариин, Пижо и Пендо (няколко стъкълца от неимоверно пъстрия образен калейдоскоп на ненадминатия ни разказвач), да е вече отминало, те продължават да привличат със своята колоритност и яркост, да респектират с тънкия си, многопластов, сложен за пресъздаване психологизъм. В това е скрита и причината за не един режисьорски и актьорски успех или неуспех.
Към успехите може да се причисли и реализацията на „Елин Пелин представен от Константин Коцев". Самият подбор на включените в композицията творби дава възможност за сложна и разнолика интерпретация. Константин Коцев използува изцяло тази възможност. С непосредствения си усет за смешното и несъобразното в живота, гротескно-ироничен, той успява да предаде и подкупващия, чистосърдечен наивитет на Пижо и Пендо, и хиперболичната разточителност на Трите баба; с изключителна артистична пластичност да премиие от тихата лирична тоналност в Гелевата мука и неволя, към острото, социалнопсихологическо обобщение на автора за професионалната пошлост, бездушие и несправедливост на буржоазното правосъдие в Андрешко и Адвокат.
Богато нюансирано, лишено от „преиграване", изпълнението на Константин Коцев асоциативно създава онази зрителна представа за Елин-Пелиновия свят, която, подпомогната от чудесната, специално композирана за случая, музика на Георги Генков, превръща грамофонната плоча в един приятен моноспектакъл.
Е. Михайлова