Страна А — 24.15
Страна Б — 24.15

Оле Затвори очички, Пет в една шушулка, Принцесата върху граховото зърно, В задния двор, Каквото направи дядо - все е хубаво

В ролята на Оле Затвори очички - Славка Славова; участвуват и артистите: Мария Русалиева, Николай Бинев, Цонка Митева, Кина Дашева, Петър Петров, Никола Стефанов, Петя Силянова, Даниела Петрова, Живка Донева, Мая Новоселска и Иван Андонов
Драматизация: Олга Кръстева
Музика: Христо Танчев
Текст към песните: Тодор Кръстев
Режисьор: Иван Андонов
Редактор: Елисавета Михайлова
Тонрежисьор: Евтим Кокошаров
Звукооператор: Пенка Маринова
Тонинженер: Марин Маринов

касета ВАМС 7225

Записът е направен във II и V тонстудио на Българско радио
Ханс Кристиан Андерсен е мъдър, ненадминат разказвач. Написаните от него приказки са преведени на всички езици. Името му е познато и почитано в цял свит.
Приказките на Андерсен са необикновени. Те нямат възраст и притежават онази притегателна сила, която се крие в обичта, мечтите, приятелството, игрите... Така е, защото зад всяка от тези измислени истории се крие преживяната и осмислена от автора истина. Но освен истина в приказките на Андерсен има много поезия, красота, хумор. В тях е скрита любовта му към хората.
Истински го обикват децата, когато разлистват страниците на Андерсеновите приказки. В тях те откриват един вълшебен свят, понякога смешен, понякога тъжен, но винаги примамлив. В този свят те сами разпознават Истината от Лъжата, Красивото от Грозното и сами избират на коя страна да застанат. Фантастичното и невероятного отключват пред тях тайни врати, дават крила на и без това летящото им въображение...
...Ето, те вече се прозяват и търкат очи. А това означава, че скоро, много скоро при тях ще дойде Оле Затвори очички. Това е същият Оле Затвори очички, който всяка вечер пристига при децата с вълшебна шапка или звездна мантия, с бързоходни ботушки или, както е в тази приказка — с пъстроцветен чадър. Оле Затвори очички разтваря чадъра и ...приказките започват...
Да, той вече разказва за „Пет в една шушулка”, за „Принцесата върху граховото
зърно”, за това „Каквото направи дядо — все е хубаво”, без да пропусне и случилото се „В задния двор”.
Всички тези приказки, деца, са интересни и забавни. А изводът от тях е, че доброто, дори голямо колкото грахово зърно, може да помогне, да стопли и развесели всяко сърце.
Е. Михайлова