6 месеца
За сайта
Страна А — 21.05
Грозната круша; Село в Беласица; Незабравима гледка; Дъб от Северна България; По склона; Жена; Кокиче; Заек; Песен; Човек; Асмата; Кемане
Страна Б — 21.35
За ръжта и за козата; Вече съм голям; Поколението; Миналото, бъдещето и аз; Брезичката; Камъче; Ария на пешката; Думи за пролетта; Кощерица; Защо пиша
Тонрежисьор - Георги Илиев
Тоноператор - Светлана Пантова
Редактор - Елисавета Михайлова
ВЬЛНУВАЩ НЕСПОКОЕН РАЗКАЗВАЧ
През последните години Дончо Цончев все по-ярко и по-убедително се налага в нашата литература. Пред нас израства цялостния образ на вълнуващ, неспокоен, чувствителен разказвач, обърнал погледа си към нашата съвременност, към многообразния, кипящ и дълбоко интригуващ, пълен с героизъм и морални колизии човешки живот. Дончо Цончев е показал и разкрил смело темата личност — общество; изнесъл е на преден план сложните взаимоотношения на хората, навличайки в техните морално-психологически преживявания; възхищава се от добродетелите и устрема им към изграждането на социалистическия живот у нас. Той не се бои да навлезе в големите нравствени проблеми на съвремието, не заобикаля „шаячната пранда" на фактите и явленията, изпречили се пред огледа на художника. За него е по-важна истината, отколкото завоалираното й показване. Писателят се ръководи от максимата: да бьде честен към себе си и към обществото, чиито идеал и са му мили и близки до сърцето. Оттук и тая непринудена, дълбока и всеотдайна любов на автора към неговите герои, към радостите и страданията им, към всекидневните им грижи и тревоги.
Когато четеш прозата на Дончо Цончев оставаш с впечатлението, че си стоял на широкия друм на нашия динамичен, забързан напред социалистически свят, който с кинематографическа изобразителност преминава пред очите ти, оставяйки трайното чувство на съпричастие в това гигантско движение. Заедно с героите и ти като читател се радваш и скърбиш, хвалиш и кориш, одобряваш и не одобряваш онова, което става в него, заинтересуван от правилното му развитие и движение напред, по
спиралата на прогреса. Съвестта на писателя е и твоя съвест. Неговият призив за социална правда и хуманизъм е и твой призив, твой идеал, твое нравствено кредо. В тоя смисьл разказите на Дончо Цончев са дълбоко ангажирани, изцяло заинтересувани от щастливия утрешен ден на народа ни. Те са социални и дълбоко патриотични.
Отрадно впечатление правят тия творби и с живата си, оригинална, самобитна и, бих казал, модерна структура на художествена интерпретация, на художествено моделиране — имам предвид композицията, характерите, диалога, езика и не на последно място писателския почерк. Дончо Цончев е един от малкото наши разказвачи от средното поколение, който твърде бързо и сполучливо успя да изработи своя творчески натюрел, да го защити и наложи по неоспорим начин. Неговата писателска индивидуалност не може да бъде сбъркана с друг автор. А това според мен е едно от големите завоевания на Дончо Цончев. Той умее директно и убедително да навлиза в темата, да я поднася категорично, да я защитава аргументирано със средствата на художественото внушение, да си служи живо и гъвкаво с диалога. Неговите герои са чужди на измисления и съчинен разговор; те си служат с лексиката на съвременността и това още повече засилва тяхната характеристика, неповторимата им индивидуалност. Пластичното им портретуване (визуално и психологическо) ги прави живи, силни, осезаеми.
Бих искал да спомена и за още една особеност на разказите, която ги прави още по-правдиви, четивни и убедителни. Става дума за неподправения, човешки, незлоблив, приятелски хумор, който пронизва почти цялото авторово творчество. Иронията — това е допълнителната сила на художника! Тя е, която още повече утвърждава вярата ни в бъдещето на обикновения човек, на съвременния строител на нашия нов живот. Тя е, която подкупва и завладява.
Наред с иронията и любовта към хората трябва да добавим онова неуловимо, но завладяващо лирично звучене на някои от творбите. С нравственото си обаяние и човешка простота те наподобяват стихотворения в проза. С особена сила се отличават в това отношение някои от разказите за животните, за природата, за земята и нейната красота, както и за хората на обикновения труд, които изведнъж, при неочаквана ситуация на живота, проявяват своите прекрасни човешки добродетели.
Хуманизмът и борбата за социална правда, лиризмът и иронията в разказите на Дончо Цончев, поднесени лаконично и с художествена мярка, ги издигат до равнището на съвременната модерна проза у нас и в чужбина. А това е вече едно голямо завоевание на автора и на литературата ни.
Камен Калчев
Худ. оформление — Ани Иринчева
Грозната круша; Село в Беласица; Незабравима гледка; Дъб от Северна България; По склона; Жена; Кокиче; Заек; Песен; Човек; Асмата; Кемане
Страна Б — 21.35
За ръжта и за козата; Вече съм голям; Поколението; Миналото, бъдещето и аз; Брезичката; Камъче; Ария на пешката; Думи за пролетта; Кощерица; Защо пиша
Тонрежисьор - Георги Илиев
Тоноператор - Светлана Пантова
Редактор - Елисавета Михайлова
ВЬЛНУВАЩ НЕСПОКОЕН РАЗКАЗВАЧ
През последните години Дончо Цончев все по-ярко и по-убедително се налага в нашата литература. Пред нас израства цялостния образ на вълнуващ, неспокоен, чувствителен разказвач, обърнал погледа си към нашата съвременност, към многообразния, кипящ и дълбоко интригуващ, пълен с героизъм и морални колизии човешки живот. Дончо Цончев е показал и разкрил смело темата личност — общество; изнесъл е на преден план сложните взаимоотношения на хората, навличайки в техните морално-психологически преживявания; възхищава се от добродетелите и устрема им към изграждането на социалистическия живот у нас. Той не се бои да навлезе в големите нравствени проблеми на съвремието, не заобикаля „шаячната пранда" на фактите и явленията, изпречили се пред огледа на художника. За него е по-важна истината, отколкото завоалираното й показване. Писателят се ръководи от максимата: да бьде честен към себе си и към обществото, чиито идеал и са му мили и близки до сърцето. Оттук и тая непринудена, дълбока и всеотдайна любов на автора към неговите герои, към радостите и страданията им, към всекидневните им грижи и тревоги.
Когато четеш прозата на Дончо Цончев оставаш с впечатлението, че си стоял на широкия друм на нашия динамичен, забързан напред социалистически свят, който с кинематографическа изобразителност преминава пред очите ти, оставяйки трайното чувство на съпричастие в това гигантско движение. Заедно с героите и ти като читател се радваш и скърбиш, хвалиш и кориш, одобряваш и не одобряваш онова, което става в него, заинтересуван от правилното му развитие и движение напред, по
спиралата на прогреса. Съвестта на писателя е и твоя съвест. Неговият призив за социална правда и хуманизъм е и твой призив, твой идеал, твое нравствено кредо. В тоя смисьл разказите на Дончо Цончев са дълбоко ангажирани, изцяло заинтересувани от щастливия утрешен ден на народа ни. Те са социални и дълбоко патриотични.
Отрадно впечатление правят тия творби и с живата си, оригинална, самобитна и, бих казал, модерна структура на художествена интерпретация, на художествено моделиране — имам предвид композицията, характерите, диалога, езика и не на последно място писателския почерк. Дончо Цончев е един от малкото наши разказвачи от средното поколение, който твърде бързо и сполучливо успя да изработи своя творчески натюрел, да го защити и наложи по неоспорим начин. Неговата писателска индивидуалност не може да бъде сбъркана с друг автор. А това според мен е едно от големите завоевания на Дончо Цончев. Той умее директно и убедително да навлиза в темата, да я поднася категорично, да я защитава аргументирано със средствата на художественото внушение, да си служи живо и гъвкаво с диалога. Неговите герои са чужди на измисления и съчинен разговор; те си служат с лексиката на съвременността и това още повече засилва тяхната характеристика, неповторимата им индивидуалност. Пластичното им портретуване (визуално и психологическо) ги прави живи, силни, осезаеми.
Бих искал да спомена и за още една особеност на разказите, която ги прави още по-правдиви, четивни и убедителни. Става дума за неподправения, човешки, незлоблив, приятелски хумор, който пронизва почти цялото авторово творчество. Иронията — това е допълнителната сила на художника! Тя е, която още повече утвърждава вярата ни в бъдещето на обикновения човек, на съвременния строител на нашия нов живот. Тя е, която подкупва и завладява.
Наред с иронията и любовта към хората трябва да добавим онова неуловимо, но завладяващо лирично звучене на някои от творбите. С нравственото си обаяние и човешка простота те наподобяват стихотворения в проза. С особена сила се отличават в това отношение някои от разказите за животните, за природата, за земята и нейната красота, както и за хората на обикновения труд, които изведнъж, при неочаквана ситуация на живота, проявяват своите прекрасни човешки добродетели.
Хуманизмът и борбата за социална правда, лиризмът и иронията в разказите на Дончо Цончев, поднесени лаконично и с художествена мярка, ги издигат до равнището на съвременната модерна проза у нас и в чужбина. А това е вече едно голямо завоевание на автора и на литературата ни.
Камен Калчев
Худ. оформление — Ани Иринчева