Страна А — 24.35
Страна Б — 23.00
Участвуват артистите: Антон Горчев, Петър Гюров, Венелин Пехливанов, Таня Масапитинова, Луна Давидова, Мирослава Стоянова, Георги Гайтаников, Петър Петров, Васил Попов, Вълчо Камарашев, Илия Раев, Асен Ангелов, Ангел Георгиев, Николай Иванов, Любомир Младенов, Владимир Николов

Сценарий и режисура — Милена Кубарелова
Музикално и звуково оформление — Виолета Топалова
Тонрежисьор — Зоя Стефанова
Тоноператор — Пенка Миланова
Тонинженер — Камен Танов
Редактор — Елисавета Михайлова

Руският народен епос има неоценима стойност. В него са съхранени мъдростта и въжделенията, добродетелнте и традициите на руския народ. Той е огледало на руската душевност.
Много и незабравими са образите, сътворени от народа, но сред тях като че най-ярки остават тези на Иля Муромец и юначните богатири.
Нямали равни по сила руските богатири, а най-силен от тях бил Иля. Народът го нарекъл Муромец, защото бил родом от град Муром. И когато княз Владимир решил да събере в двореца си богатирите от цялата руска земя, Иля яхнал свойто конче Бурушка-Косматушка и тръгнал за Киев по прекия път. По него дотогава никой не смеел да мине, а минел ли — не се връщал — страшният Соловей го погубвал. Но Иля победил Соловей и вързан го отвел чак в Киев. А там, в двореца, от едната страна на княза стояли богатирите, а от другата — болярите. Всеки знаел колко хитри, алчни и страхливи били болярите. Богатирите, обратно на тях, се славели с ум, честност и сила. Но князът предпочитал ласкателствата на болярите пред изречените от богатирите истини. Затова послушал коварните съвети на болярите и затворил Иля Муромец в тъмница, а богатиря Сухман изпратил да улови и донесе в двореца бял лебед. Но нито Сухман донесъл бял лебед, нито Иля останал в тъмница...
За това — какво става по-нататьк с тях, децата ще научат като изслушат докрай драматизацията „Иля Муромец и руските богатири”.