Плочи от «Балкантон»
Виртуална клавиатура
Форматиране на текста
Нагоре
Русский
English
Вход
Страна А — 20.55
Страна Б — 18.15
Участвуват артистите: Меглена Караламбова, Рашко Младенов, Ицхак Финци, Славка Рачева, Ангел Георгиев, Венета Зюмбюлева, Сашка Братанова, Мария Русалиева, Коста Карагеоргиев, Елена Кънева и др.

Музика — Владимир Джамбазов
Режисьор — Михаил Събев
Тонрежисьор — Мая Стоянова
Тоноператор — Димитър Василев
Тонинженер — Богомил Гюрков

Веднъж през есента, когато прелетните птици напускат нашите земи и отиват на юг, една малка лястовичка си счупва крилцето и е принудена да остане тук сама през цялата зима.
Добро момченце на име Йово превързва крилцето й и скоро то оздравява, но за малката лястовичка зимата донася нова опасност. Студеният вятър и падналите бели снежинки заплашват да я отведат в своето ледено царство, откъдето няма връщане. И отново на помощ й се притичва Йово. Той я кани на топло у дома си, но тъй като волните птици не могат да живеят под покрив — без небе над крилете си, Йово остава с лястовичката навън, на студа и започва да свири игрива мелодия на кавала си, за да може птицата да танцува, а танцът й да я грее и да пъди смразяващите снежинки далеч от нея .. .
Двамата се канят да свирят и танцуват цяла зима — чак до пролетта, но силите им не стигат и те, капнали от умора, се оставят да бъдат приспани от зимната виелица, което значи никога вече да не се събудят.
И наистина те биха се превърнали в снежинки, ако добрият Слънчо, който през зимните месеци спи, не беше усетил дори насън, че някой някъде по света иманужда от неговите съживителни топли лъчи. Колкото и да му се спи, той става.
Успява да надхитри своя строг пазач Календаря, който не му позволява да излиза навън и да грее през зимата и тръгва на помощ на замръзващите вече момченце и лястовичка . ..
Но слънчовата поява обърква някои неща — вместо дядо Мраз, идва пролетта, идва по никое време, за да събуди спящия Мечо, да забръмчат пчелите, да се стопи снежната покривка и да поникнат първите цветя: кокичето, минзухарят,теменужката ...
И накрая — миг преди да бъдат отвлечени в леденото бяло царство, от топлите лъчи и хубавата песен на Слънчо се събуждат, врьщат се към живот малката лястовичка и момченцето Йово.
Всички герои запяват вълшебната песничка на Слънчо:
„Как да не изгрея
даже посред зима,
някъде от мене
нужда ако има ?
Как да не притичам,
ако вика някой
и, в беда изпаднал,
бърза помощ чака ?
Как да не изльча
топлинка последна,
никой ако мръзне
във прегръдка ледна ?
Как да не ликувам ?
Как да не сияя ?
Щом беда та свьрши
и щастлив е краят ? ..."