Страна А — 23.10
Заклинание, Автопортрет на 18 години, из цикъла Детски албум (Щурецът и мравката, Хвърчило в облачите, Нощният дъжд, Плашило), из цикъла Акварели (Вайкане на трепетликите, Грижи), Мраз, Изповед, Адажио, Тайна, Дали, гледаш ли - звездите се роят..., Късно, жестоко, Сонети за неродения син, Раздялата е трудна, много сложна..., Земя и небе, Нестинарски игри, Балонче, Ден,

Страна Б — 23.10
Към младите поети с надежда, С почит към старите поети, Към всеки от нас, Към едно ударено от гръм дърво, Печален космос, Мрачно настроение, Вятър, Косове, и косове в Париж, Мигновение, Тема с вариации, Съзерцание, Компас, Предчувствие, Какво ли би било, майчинство, Все по-предпазливо..., Изповед на своя рожден ден.

Изпълнява авторката

Музикално оформление: Виолета Топалова
Редактор: Олга Кръстева
Тонрежисьор: Мая Стоянова
Звукооператор: Светла Бончева
Записът е правен в V тонстудио на Българското радио

Вратите на поетичния свят на Невена Стефанова са отворени за всички. Няма тройни резета и недоверчиво изучаващи шпионки. Само прекрачваш прага и вече си очакван, желан събеседник. Тук няма големи думи и помпозни жестове - тонът е тих, сърдечен, цялата атмосфера заразява с простота и непосредственост.
Завършила художествена академия, Невена Стефанова през целия си съзнателен живот изпитва раздвоението
между перото и четката, между тетрадката и платното. И макар че перото надцелява, живописният, колоритен рисунък в стиховете й напомня, че художникът продължава да живее редом с поета.
В много от стиховете на Невена Стефанова наглед леки, изящни акварели, в същност са заключени полюсни
преживявания и чувства: дълбоката обич към детския свят, мисълта за преходността на човешкия живот, страхът на цивилизования човек от саморазкриване и острата нужда от разбирателство, от близост с хората. Етичните предписания воюват с жизнелюбието и копнежа по свобода и разкрепостеност. Светоусещането на лиричната героиня и поетесата, слети в едно цяло, е светоусещане, типично за съвременната жена. Понякога при най-силните й емоционални преживявания се прокрадват болезнени, трагични нотки. Сенките на съмнението, на раздвоението, на тъгата по нещо безвъзвратно пропуснато прорязват дори любовните стихове на Невена Стефанова, внасят плътни драматични мазки в иначе прозрачните, женственовсеотдайни любовни изповеди. Други са изворите, от които поетесата черпи спокойствие и равновесие за себе си и за своето творчество. Това е животворната природа с нейната хармония и съвършенство,това е и непресъхващата страст към пътешествия.
Невена Стефанова е творец здраво свързан със света. Богатата култура, която притежава, за щастие не превръща стиховете й в нещо книжно и литературно. В тях ненатрапчиво живее красотата на света около нас, тази, която не винаги забелязваме: гъничката бродерия на птицата по пясъка, вятърът, който извива лъка на тополата и размества съзвездия, ехото на смеха между дърветата. И все пак не само заради това нейната поезия може да бъде близка на мнозина. Това е поезия преди всичко на моралните стойности — добротата, честността, деликатността, приятелството, търсенето на духовна връзка с всеки човек. Оттук извира и характерната за поетесата гражданска позиция, с която тя въстава срещу пошлото и фалшивото именно като утвърждава силата и светлината на човешката природа.
Ася Григорова