6 месеца
За сайта
Страна А — 26.20
Страна Б — 25.25
Али Баба и четиридесетте разбойници
Драматизация и текст на песните Елисавета Михайлова
Музика — Христо Танчев
В ролите: Шехеразада — Ванча Дойчева
Али Баба — Асен Ангелов
Шахрияр — Тео Юруков
Касим — Васил Попов
Моргиана — Меглена Караламбова
Участвуват още артистите — Вълчо Камарашев, Димитър Иванов, Иван Тонев, Ангел Георгиев, Коста Карагеоргиев, Димитър Манчев, Вели Чаушев
Режисьор — Мария Нанчева-Каменова
Тонрежисьор — Асен Саев
Тоноператор — Валентин Йорданов
Звуково оформление — Пламен Петров
касета ВАМС 7119
Сътворени от народите на древния Изток и днес „Приказки от хиляда и една нощ" или както още ги наричаме „Приказки на Шехеразада”, блестят със своята ориенталска причудливост и жизнена сила, с втъканото в тях остроумие, с мъдростта си.
Съхранена е и легендата за тяхната поява на бял свят. Тя разказва, че силата, богатството и могъществото на двамата братя — Шахземан — владетел на Персия и Шахрияр — владетел на Индия и Китай, не били достатъчни, за да изпитат и те щастието и уюта на семейния мир. И двамата измамени и огорчени от любимите си, но неверни жени, решават да напуснат земния свят и потънат завинаги в морските дълбини. Но на брега на морето срещнали приказна хубавица. Тя дарила скришом с ласките си и Шахземан, и Шахрияр, после взела пръстените им и ги нанизала на огърлицата около шията си — а на нея имало още петстотин и седемдесет пръстена, подарени й от други мъже. Щом отворил очи и видял това, Шахрияр веднага се досетил, че отново е измамен. Върнал се в гряда и за да отмъсти за накърнената сичест, издал жесток закон — всеки ден да взима за жена по една девойка, а след изтичането на нощта да я погубва.
Нерадостен станал живота в царството му. Една след друга гинели девойките, докато дошъл редът и на прекрасната Шехеразада, дъщерята на великия везир. А тя била колкото хубава, толкова и умна. Приседнала до Шахрияр и му заразказвала чудни приказки. Омагьосан от думите й, той продължил живота й с още една нощ: Но приказките на Шехеразада нямали край... Така изминали хиляда и една нощ. Заедно с тях се изнизали и приказките на Шехеразада. Тогава вместо да я погуби, Шахрияр и признал, че с мъдростта и чистотата на душата тя отново е възвърнала вярата му в човека и е спечелила завинаги сърцето му.
На тази грамофонна плоча е записана една от най-популярните „приказки на Шехеразада” - „Али Баба и четиридесетте разбойници”. Тя ще открие на слушателите един приказен свят, в който невероятното се преплита с действителността — със стремежа на героите да осъществят своите мечти. Този стремеж е и поводът за небивалите чудеса и приключения, които ги съпътствуват до края, когато „доброто възтържествува над „злото”, а мечтите им се превърнат в реалност.
Страна Б — 25.25
Али Баба и четиридесетте разбойници
Драматизация и текст на песните Елисавета Михайлова
Музика — Христо Танчев
В ролите: Шехеразада — Ванча Дойчева
Али Баба — Асен Ангелов
Шахрияр — Тео Юруков
Касим — Васил Попов
Моргиана — Меглена Караламбова
Участвуват още артистите — Вълчо Камарашев, Димитър Иванов, Иван Тонев, Ангел Георгиев, Коста Карагеоргиев, Димитър Манчев, Вели Чаушев
Режисьор — Мария Нанчева-Каменова
Тонрежисьор — Асен Саев
Тоноператор — Валентин Йорданов
Звуково оформление — Пламен Петров
касета ВАМС 7119
Сътворени от народите на древния Изток и днес „Приказки от хиляда и една нощ" или както още ги наричаме „Приказки на Шехеразада”, блестят със своята ориенталска причудливост и жизнена сила, с втъканото в тях остроумие, с мъдростта си.
Съхранена е и легендата за тяхната поява на бял свят. Тя разказва, че силата, богатството и могъществото на двамата братя — Шахземан — владетел на Персия и Шахрияр — владетел на Индия и Китай, не били достатъчни, за да изпитат и те щастието и уюта на семейния мир. И двамата измамени и огорчени от любимите си, но неверни жени, решават да напуснат земния свят и потънат завинаги в морските дълбини. Но на брега на морето срещнали приказна хубавица. Тя дарила скришом с ласките си и Шахземан, и Шахрияр, после взела пръстените им и ги нанизала на огърлицата около шията си — а на нея имало още петстотин и седемдесет пръстена, подарени й от други мъже. Щом отворил очи и видял това, Шахрияр веднага се досетил, че отново е измамен. Върнал се в гряда и за да отмъсти за накърнената сичест, издал жесток закон — всеки ден да взима за жена по една девойка, а след изтичането на нощта да я погубва.
Нерадостен станал живота в царството му. Една след друга гинели девойките, докато дошъл редът и на прекрасната Шехеразада, дъщерята на великия везир. А тя била колкото хубава, толкова и умна. Приседнала до Шахрияр и му заразказвала чудни приказки. Омагьосан от думите й, той продължил живота й с още една нощ: Но приказките на Шехеразада нямали край... Така изминали хиляда и една нощ. Заедно с тях се изнизали и приказките на Шехеразада. Тогава вместо да я погуби, Шахрияр и признал, че с мъдростта и чистотата на душата тя отново е възвърнала вярата му в човека и е спечелила завинаги сърцето му.
На тази грамофонна плоча е записана една от най-популярните „приказки на Шехеразада” - „Али Баба и четиридесетте разбойници”. Тя ще открие на слушателите един приказен свят, в който невероятното се преплита с действителността — със стремежа на героите да осъществят своите мечти. Този стремеж е и поводът за небивалите чудеса и приключения, които ги съпътствуват до края, когато „доброто възтържествува над „злото”, а мечтите им се превърнат в реалност.