Страна А — 22.50
Страна Б — 20.10

Участвуват Борис Луканов, Антони Генов, Марин Янев и Веселин Димитров

Тонрежисьор: Евтим Кокошаров
Тоноператор: Валентин Йорданов
Музикално оформление: Виолета Топалова
Композиция: Митьо Радуков и Веселин Димитров
Редактор: Елисавета Михайлова

До 1877 година Шипка е име на един от многото старопланински проходи. В началото на Руско-турската война от 1877-78 г. Шипченският проход се отличава от останалите само по това, че през него минава най-прякото шосе от Дунава до Тракийската равнина и бреговете на Бяло море. Единственият друг шосиран проход по онова време е Арабаконашкият.
Дотогава — през дългите векове на робството, върхът на Шипченския проход е бил любимо място за срещи на романтичните борци за българската свобода българските хайдути. През лятото на 1877 година Шипка става име на българските надежди: военните действия за освобождението на България се водят южно от Дунав 218 дни — през 174 от тези 218 дни Шипка с възел на Освободителната война.
От 1877 година Шипка е име на българската благодарност и признателност към всички, дали своята дан за освобождението на България. Това не е само народно чувство, а изразена в закон воля на възродената българска държава. Учредителното събрание, свикано през 1879 година в Търново да изработи конституция на младата държава и да избере държавен глава, решава „да се задължи народът нравствено да въздигне паметник на освободителите”. Решението е взето на 13 април 1879 година и е изпълнено след 56 години — величественият паметник на свободата на връх Шипка е открит тържествено на 26 август 1934 година. Големият паметник е дело на архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев.
Тридесет години по-късно - през 1964 година — край Шейново е открит Паметника на победата с автор Стела Райнова.
Шипка е име на връх и проход — връх в борбите за българската свобода: проход към българското бъдеще.