7 месеца
За сайта
РИХАРД ЩРАУС
ДОН КИХОТ
Фантастични вариации върху една тема с рицарски характер Опус 35
Венцеслав Николов - виолончело
Никола Зидаров - виола
Симфоничен оркестър на Българското радио
Диригент - Васил Казанджиев
Виден композитор и диригент, автор на световно-известни симфонични и оперни творби, Рихард Щраус (1864-1949) проявява особено ярко своя блестящ оркестров стил и жизнен темперамент в програмната симфонична поема.
Симфоничната поема „Дон Кихот" (Фантастични вариации върху една тема с рицарски характер) е написана през 1897 г. Композиторът въплъщава по своеобразен начин безсмъртните идеи и образи от романа на Сервантес. В интродукцията той разкрива увлечения в четене на рицарски романи мечтател. Появяват се две теми : едната — рицарската, е свързана с образа на Дон Кихот, меланхолична и галантна, тя е поверена на соло виолончело; другата — оживена, комедийно-характерна, пресъздава образа на Санчо Панса и звучи в бас кларинет, тенорова туба и соло виола. Следват без прекъсване една след друга десет вариации с програмно съдържание. Пьрвата — битката с вятьрните мелници, втората —сражението със стадото овце, третата — разговорът между романтичния хидалго и практичная Санчо, четвъртата — случката с шествието на пилигримите, петата —нощната стража, шестата — срещата с Дулцинея, седмата — въображаемата въздушна езда на дървен кон (тук Щраус използува театрална машина за вятър), осмата — разходка с лодка, деветата — сблъсъкът с просеците-монаси, десетата — дуелът и Дон Кихот скъсва с рицарския живот. Финалът пресъздава спокойните последни дни на героя и неговата смърт. Тук, в замисления монолог на Дон Кихот, за последен път се прокрадват „рицарските копнежи”. Мелодията се просветлява и заглъхва.
Щраус с необикновена изобретателност и живописност извайва образните картинн в оркестъра. Наред с външна изобразителност звучи и задушевна лирика, израз на „вътрешната” водеща идея — вечният стремеж и мечта към прекрасното.
Солистичните партии са особено трудни и са поверени на чудесните български инструменталисти Венцеслав Николов и Никола Зидаров.
Народният артист, лауреагьт на Димитровска награда, Васил Казанджиев (1934) е изтъкнат диригент и композитор.
Диригент на Софийската народна опера (1957—1964), основател и пръв художествен ръководител на камерния ансамбъл „Софийски солисти”, Казанджиев активно продължава своята диригентска дейност със СДФ, СО на БТР, СО на Пловдивската държавна филхармония и други водещи оркестри от страната.
Голямо професионално майсторство, тънко чувство за стил и висок интелектуален маниер на музициране — това са най-характерните черти на творческия му облик като диригент.
Янина Богданова
Художник — Оноре Домие
Худ. оформление — Весела Спасова
ДОН КИХОТ
Фантастични вариации върху една тема с рицарски характер Опус 35
Венцеслав Николов - виолончело
Никола Зидаров - виола
Симфоничен оркестър на Българското радио
Диригент - Васил Казанджиев
Виден композитор и диригент, автор на световно-известни симфонични и оперни творби, Рихард Щраус (1864-1949) проявява особено ярко своя блестящ оркестров стил и жизнен темперамент в програмната симфонична поема.
Симфоничната поема „Дон Кихот" (Фантастични вариации върху една тема с рицарски характер) е написана през 1897 г. Композиторът въплъщава по своеобразен начин безсмъртните идеи и образи от романа на Сервантес. В интродукцията той разкрива увлечения в четене на рицарски романи мечтател. Появяват се две теми : едната — рицарската, е свързана с образа на Дон Кихот, меланхолична и галантна, тя е поверена на соло виолончело; другата — оживена, комедийно-характерна, пресъздава образа на Санчо Панса и звучи в бас кларинет, тенорова туба и соло виола. Следват без прекъсване една след друга десет вариации с програмно съдържание. Пьрвата — битката с вятьрните мелници, втората —сражението със стадото овце, третата — разговорът между романтичния хидалго и практичная Санчо, четвъртата — случката с шествието на пилигримите, петата —нощната стража, шестата — срещата с Дулцинея, седмата — въображаемата въздушна езда на дървен кон (тук Щраус използува театрална машина за вятър), осмата — разходка с лодка, деветата — сблъсъкът с просеците-монаси, десетата — дуелът и Дон Кихот скъсва с рицарския живот. Финалът пресъздава спокойните последни дни на героя и неговата смърт. Тук, в замисления монолог на Дон Кихот, за последен път се прокрадват „рицарските копнежи”. Мелодията се просветлява и заглъхва.
Щраус с необикновена изобретателност и живописност извайва образните картинн в оркестъра. Наред с външна изобразителност звучи и задушевна лирика, израз на „вътрешната” водеща идея — вечният стремеж и мечта към прекрасното.
Солистичните партии са особено трудни и са поверени на чудесните български инструменталисти Венцеслав Николов и Никола Зидаров.
Народният артист, лауреагьт на Димитровска награда, Васил Казанджиев (1934) е изтъкнат диригент и композитор.
Диригент на Софийската народна опера (1957—1964), основател и пръв художествен ръководител на камерния ансамбъл „Софийски солисти”, Казанджиев активно продължава своята диригентска дейност със СДФ, СО на БТР, СО на Пловдивската държавна филхармония и други водещи оркестри от страната.
Голямо професионално майсторство, тънко чувство за стил и висок интелектуален маниер на музициране — това са най-характерните черти на творческия му облик като диригент.
Янина Богданова
Художник — Оноре Домие
Худ. оформление — Весела Спасова