Страна А — 22.44
Страна Б — 24.00
Изпълнява СТЕФАН ДАНАИЛОВ
Съставител на композицията: Митьо Радуков
Режисьор: Иван Андонов
Музикално оформление: Виолета Топалова
Редактор: Олга Кръстева
Тонрежисьор: Тихомир Стаменков
Звукооператор: Валентин Панов

Записът е направен в Пето тонстудио на Българското радио

През 1911 година на въпроса на Михаил Арнаудов „За каква кариера си мечтал?”, 33-годишният Яворов отговаря: „Ако бях оставен на себе си, бих учил математика. Поезията вървеше не знам как, сама за себе си и независимо. Винаги имах „отличен” по математика и история. Но математиката обичах повече. Нашите желаяха да стана офицер. Макар и аз да мечтаях по едно време това — щом станах социалист, отказах се. Още повече, че тогава беше излязъл романът на Берта фон Сутнер „Долу оръжието”, който аз тоже четох ... Чел съм Достоевски, Толстоя, Гоголя, цялата социалистически литература. Чел съм от сутрин до полунощ, до видиотяване... ”
Яворов живее в епоха, която пречупва много пера и прекършва още по-много характери. Той не позволява на никого да докосне - камо ли да направлява перото му! — нито пък превива кръст пред когото и да било. Затова има всички основания да каже на литературния анкетьор:
„ . . . Та, драги мой, да гласиш стихове е много лесно. Мене извънредно лесно ми се удава, когато пиша. Обаче аз написах много малко, както знаеш. Аз написах само онова, което на едно или друго основание - било форма, било съдържание — заслужава да бъде написано. Аз никога не се повторих, никога не повторих едно чувство, вече загатнато по-рано ...
... И аз нямам тетрадка. Кога умра няма да намерят у мене ръкописи. Моята тетрадка беше моята глава и моята добра памет. С драмата аз погледнах за пръв път сериозно на моята литература, и ще запазя ръкописа.”
На тази плоча звучат откъси от автобиографични произведения и писма така както са излезли от ръката на Яворов. Те осветляват само черти от големия образ, открехват врати към големия свят на поета, човека, гражданина и родолюбеца Пейо Яворов (Пейо Тотев Крачолов).