Страна А
1. Едит Пиаф - монолог по спомени на Е. Пиаф (7.25)
2. Нерви - Антон Павлович Чехов - разказ (със съкращение) (8.55)
3. Аквариум - Алдо Николай - откъс, изп. Таня Масалитинова, Николай Николаев (7.15)

Страна Б
1. Старомодна комедия - Алексей Арбузов - монолог (7.15)
2. Бягството - Михаил Величков - откъс, изп. Таня Масалитинова, Славка Славова (8.30)
3. Театър, любов моя - Валери Петров - откъс, изп. Таня Масалитинова, Славка Славова (5.55)

Редактор: Олга Кръстева
Режисьор на композицията: Славка Матова
Музика към "Старомодна комедия": Крум Табаков
Музикално оформление: Мирчо Сливенски
Тонрежисьор: Зоя Стефанова
Звукооператор: Валентин Йорданов
Тонинженер: Камен Танов
Записът е направен в Пето тонстудио на Българското радио

За актьора всяка роля е едно вдъхновение, един спомен, една осъществена мечта. Коя роля ми е била любимата? Всяка поотделно, всяка по различен начин.
Едит Пиаф . . . Това беше едно увлечение по необикновения живот на парижкото улично момиче, станало световно известна певица благодарение на своя изключителен глас и актьорски талант. Едит Пиаф е създала школа на френската песен, която в никакъв случай не мога да нарека естрадна. Как се съчетава моят глас с нейния? Та нали се чуват нейните безсмъртни песни! Вероятно се е получила някаква хармония ... Може би любовта ми към Едит е помогнала за това.
"Аквариум" от Алдо Николай и една от главните героини — Госпожица Матеа. Тя беше странна и малко смешна личност — една италианска мома, попреминала „възрастта на любовта”, но въпреки това заредена с много сантиментални мечти, емоции, любовни копнежи. Главният ми партнъор беше тогава младият дебютант в Народния театър Николай Николаев. На една репетиция, когато за пръв път, ей така, за самочувствие си сложих на главата екстравагантна шапчица - „токче”, Николай ми каза: „Мисля, че именно по този начин се облича госпожица Матеа". Така шапчицата се превърна в част от ролята ми, която някога толкова обичах.
Когато прочетох пиесата на Алексей Арбузов „Старомодна комедия” замечтах да изиграя ролята на Лидия Василевна. Защо? Защото намерих нещо общо между мен и нея. Ние артистките сме щастливи, защото имаме възможност да изживеем много образи, които таим в душите си. И когато стъпим на сцената облечени в дрехата на дадена героиня и говорим нейните думи, преживяваме нейните чувства, просто се забравяме и в тия два часа докато трае спектакъла ние сме "тя". А „тя" непременно има и нещо от нас самите.
Ролята на Лидия Василевна е много скъп спомен за мен, защото с нея гастролирах и в Габровския народен театър и имах за партньор един чудесен актьор Емил Греков, който за съжаленне вече не е между живите. И много ми се иска тия, които слушат този откъс, да си спомнят и за него.
Разказът „Нерви" от Чехов ми спомня за моите безкрайни пътувания из цяла България като рецитатор.
А всичките ми участия с народната артистка и моя най-близка приятелка Славка Славова са най-голямата радост в актьорския ми живот. Никога няма да забравя съвместната ни работа в пиесата „Бягството” от Михаил Величков. Това беше спектакъл, който стана етап в творческата ни биография.
„Бягството” ние записахме най-напред в Радиото като радиопиеса. Много ни хареса сюжетът. Когато започнахме работа за камерна пиеса решихме аз да играя Ана, а Славка Катерина, за да се „разчупим” малко. Но дойде режисьорът Младен Киселов и каза: — „А, не така, а обратно, защото вие просто сте родени за обратно. И ние просто не можахме да се „разчупим” и не съжаляваме, разбира се. Защото режисьорът беше прав.
Когато разказвахме различни случки от нашия живот на поета Валери Петров, той от сърце се смееше и казваше: „Много интересно, но от това не става пиеса. „Опитай се да я напишеш" — настоявахме ние.
Той не вярваше и въпреки това я написа. И когато получихме неговия сценарий за „Театър, любов моя", убедихме се, че сме били прави да бъдем толкова упорити: магията на големия поет може да направи чудо от обикновения живот.