7 месеца
За сайта
Изпълняват Валери Попова - сопран, Рени Пенкова - мецосопрано, Петко Маринов - тенор и Павел Герджиков - бас; Хор при Ансамбъла за песни на Българското радио, диригент Дора Христова; Хор и оркестър при Българската държавна консерватория, диригент Иван Вульпе
Векове наред делото и личността на братята Константин-Кирил и Методий са будели възхищение и преклонение. Създателите на първата славянска азбука и писменост, първи преводачи на богослужебните книги от гръцки и старобългарски език – те поставят началото на едно прогресивно дело, което може да се сравнява с най-забележителните събития в общочовешката културна история. В знак на почит към двамата славянски първоучители християнската църква ги канонизира като светци и равноапостоли.
Непосредствени ученици на солунските братя – Климент, Константин Преславски и Наум, които продължават и развиват делото им в пределите на България, създават култ към тяхната мисия в творби от най-различен жанр – жития, похвални слова, химническа поезия, полемични съчинения. На основата на тези съчинения се създават специални служби-помени, които са се изпълнявали всяка година, в деня на смъртта им. За това свидетелстват най-старите запазени български ръкописи – Асемановото евангелие (X – XI в.), Драганов миней (XIII в.) и др.
Почитта към двамата братя се е преосмисляла съобразно историческото време. През епохата на българското Възраждане тя се разраства, придобива светски характер и се свързва с идеята за национално освобождение.
Традицията да се възхвалява тяхната памет с тържествени химни и песни се създава и в други славянски народи – така в Русия са съхранени служби, записани със „знаменна нотация“ още от края на XII в.
Този култ към Константин-Кирил и Методий се съхраняват и в каноните на римо-католическата църква. С настоящия запис „Балкантон“ предлага ново малко известно произведение на Йохан Михаел Хайдн (1737-1806) – меса, написана в чест на двамата братя.
Австрийският органист, композитор и педагог (негов ученик е К.М. фон Вебер); брат на Йозеф Хайдн, той отразява музиката си просветителските тенденции в културното развитие на XVIII в. Създава различни по жанр творби – опера, 46 симфонии, органни произведения, камерна музика, 2 меси, 2 реквиема и др.
Осем годишен постъпва капелата при катедралата Св. Стефан във Виена, където учи орган, пиано, цигулка и композиция. След като гласът му мутира, той е освободен и през 1757 г. постъпва като капелмайстор в Гросвардайн.
През годините на пребиваването си там Михаел Хайдн пише месата в чест на Кирил и Методий (1758 г.).
Като главен богослужебен ритуал в католическата църква месата е построена върху строго определен латински текст и регламентиран състав от музикални инструменти (на първо място орган). Написана вероятно по поръчка на църквата, месата на М. Хайдн е съставена от 15 части върху канонизирания латински текст, с разгърнати солистични партии (сопран, алт, тенор, бас). Нейната музика въплъщава традициите на строгия стил и достиженията на Виенската класическа школа. Тържествена и празнична по характер, тя внушава чувство на преклонение и пиетет пред хуманното и реформаторско дело на Константин-Кирил и Методий.
Янина Богданова
Векове наред делото и личността на братята Константин-Кирил и Методий са будели възхищение и преклонение. Създателите на първата славянска азбука и писменост, първи преводачи на богослужебните книги от гръцки и старобългарски език – те поставят началото на едно прогресивно дело, което може да се сравнява с най-забележителните събития в общочовешката културна история. В знак на почит към двамата славянски първоучители християнската църква ги канонизира като светци и равноапостоли.
Непосредствени ученици на солунските братя – Климент, Константин Преславски и Наум, които продължават и развиват делото им в пределите на България, създават култ към тяхната мисия в творби от най-различен жанр – жития, похвални слова, химническа поезия, полемични съчинения. На основата на тези съчинения се създават специални служби-помени, които са се изпълнявали всяка година, в деня на смъртта им. За това свидетелстват най-старите запазени български ръкописи – Асемановото евангелие (X – XI в.), Драганов миней (XIII в.) и др.
Почитта към двамата братя се е преосмисляла съобразно историческото време. През епохата на българското Възраждане тя се разраства, придобива светски характер и се свързва с идеята за национално освобождение.
Традицията да се възхвалява тяхната памет с тържествени химни и песни се създава и в други славянски народи – така в Русия са съхранени служби, записани със „знаменна нотация“ още от края на XII в.
Този култ към Константин-Кирил и Методий се съхраняват и в каноните на римо-католическата църква. С настоящия запис „Балкантон“ предлага ново малко известно произведение на Йохан Михаел Хайдн (1737-1806) – меса, написана в чест на двамата братя.
Австрийският органист, композитор и педагог (негов ученик е К.М. фон Вебер); брат на Йозеф Хайдн, той отразява музиката си просветителските тенденции в културното развитие на XVIII в. Създава различни по жанр творби – опера, 46 симфонии, органни произведения, камерна музика, 2 меси, 2 реквиема и др.
Осем годишен постъпва капелата при катедралата Св. Стефан във Виена, където учи орган, пиано, цигулка и композиция. След като гласът му мутира, той е освободен и през 1757 г. постъпва като капелмайстор в Гросвардайн.
През годините на пребиваването си там Михаел Хайдн пише месата в чест на Кирил и Методий (1758 г.).
Като главен богослужебен ритуал в католическата църква месата е построена върху строго определен латински текст и регламентиран състав от музикални инструменти (на първо място орган). Написана вероятно по поръчка на църквата, месата на М. Хайдн е съставена от 15 части върху канонизирания латински текст, с разгърнати солистични партии (сопран, алт, тенор, бас). Нейната музика въплъщава традициите на строгия стил и достиженията на Виенската класическа школа. Тържествена и празнична по характер, тя внушава чувство на преклонение и пиетет пред хуманното и реформаторско дело на Константин-Кирил и Методий.
Янина Богданова