7 месеца
За сайта
Страна А—Стихотворенията (21.40)
1. Пролет в планината, 2. В тъмното, 3. Добрите писма, 4. След заседание, 5. Родителите, 6. Сиво, 7. Вик от детинството, 8. Кака Милена, 9. На себе си, 10. Японският филм, 11. Земетръс, 12. Щурчета, 13. Уж за Брьогел, 14. Горска басня, 15. Зареждане, 16. Белият рът, 17. Пред парадния вход, 18. Гореща молба, 19. Търси се, 20. Тъжен миг, 21. Забравеното, 22. Ключето
Страна Б — Поеми
1. Палечко (11.50)
2. Сбогом, тате (12.05)
Изпълнява авторът
Тонрежисьор: Мая Стоянова
Звукооператор: Светла Бончева
Тонинженер: Йорданка Колева
Музика: Георги Генков
Редактор: Олга Кръстева
Записьт е правен в V и II тонстудио на Българското радио
Богато откъм размисли, жизнен материал, теми и идеи, литературното дело на Валери Петров е и жанрово многопосочно. Писателят изгражда творческата си биография като поет, драматург, киносценарист и преводач. При това тази разноликост винаги е била подплатена със завидна езикова издържаност, дълбока мисловност и ерудиция, винаги е била подклаждана от голямата му любов към език и литература.
Роден през 1920 г. в София, Валери Петров израства в средата на прогресивно мислещата ни интелигенция. Баща му е от най-добрите, изтъкнати столични прависти, майка му - учителка по френски език. По силата на приемствеността, това обкръжение, освен че формира у него разностранни интереси, но пробужда и „главната му страст в живота — литературата. Получил средното си образование в Италианската гимназия, той завършва и Медицинския факултет в София. С този период са свързани най-ранните литературни изяви на Валери Петров. Дебютът му е в областта на поезията, а поемите, отпечатани в сп. "Изкуство и критика" и станали ядро на първата му книга „Стихотворения" (1949 г.), говорят за творческата зрелост на младия поет. Неговата начетеност и познания го отвеждат след войната като дипломат в Рим. Но не са много годините, през които той се занимава с медицина и дипломация. Литературата го разделя окончателно и завинаги от тях. Приемайки творческия труд за своя съдба, Валери Петров е от онези творци, за които изкуството не е отвлечено, неразбираемо понятие, създавано единствено в чертозите на авторовото мироздание, а преживяна истина, преосмислена житейска правда, съзидателен труд създаван сред хората и за хората. Може би затова авторът навсякъде е близък и осезаем - и с неподправената си артистичност и тънък усет към красота и хармония и със свежия си хумор, неусетно преминаващ в остра, правдива сатира, и с умението си да се докосне до необикновеното по „човешки", искрено и топло и с философского си отношение към незабележимите в делника, но значими неща.
Трудно е да се говори и пише за поезията на Валери Петров може би главно поради това, че всяка възможност да бъде сбъркана с поезията на друг автор е изключена. Мека по тоналност, дълбоко осмислена и образна, поезията на Валери Петров вълнува читатели от различии поколения със своята откровеност, яснота на мисълта и чистота на поетичния израз. За силата на поетичната му дарба говорят книгите „Стихотворения и поеми", „Като погледнеш назад", „В меката есен" , „Дъжд вали - слънце грее", „На смях", „Поезия", книги, които никога не се застояват в книжарниците и на които тиражите винаги ни ск струват малки.
Едновременно със стиховете Валери Петров пише и „поезия за сцената и екрана". Незабравими ще останат пиесите му „Когато розите танцуват", "Честна мускетарска", „Театър — любов моя", сценариите на филмите „На малкия остров", „Слънцето и сянката", „Първи урок", „Рицар без броня", "Йо-хо-хо!".
От широкия кръгозор на писателя не убягва и живият пламък на детството. Още с първата си поема „Палечко", Валери Петров ни подсказва за умението си съвсем естествено и спонтанно да обгръща със зрялата си мисъл детския свят. Без натрапчив дидактизъм, написани с много въображение, актуални и свежи пиесите му „Бяла приказка , „Копче за сън" , „Меко казано" са постижение за съвременната ни детска драматургия.
Автор на два пътеписа - „Книга за Китай" и „Африкански бележник", Валери Петров защищава името си на талантлив творец и с чудесните си преводи на художествена литература. Най-значителният му труд в тази насока е преводът на български език на цялата Шекспирова драматургия. Дори само това голямо по своята същност и стойност дело е предостатъчно, за да остави името на своя автор-преводач в първата редица на националната ни култура.
Елисавета Михайлова
1. Пролет в планината, 2. В тъмното, 3. Добрите писма, 4. След заседание, 5. Родителите, 6. Сиво, 7. Вик от детинството, 8. Кака Милена, 9. На себе си, 10. Японският филм, 11. Земетръс, 12. Щурчета, 13. Уж за Брьогел, 14. Горска басня, 15. Зареждане, 16. Белият рът, 17. Пред парадния вход, 18. Гореща молба, 19. Търси се, 20. Тъжен миг, 21. Забравеното, 22. Ключето
Страна Б — Поеми
1. Палечко (11.50)
2. Сбогом, тате (12.05)
Изпълнява авторът
Тонрежисьор: Мая Стоянова
Звукооператор: Светла Бончева
Тонинженер: Йорданка Колева
Музика: Георги Генков
Редактор: Олга Кръстева
Записьт е правен в V и II тонстудио на Българското радио
Богато откъм размисли, жизнен материал, теми и идеи, литературното дело на Валери Петров е и жанрово многопосочно. Писателят изгражда творческата си биография като поет, драматург, киносценарист и преводач. При това тази разноликост винаги е била подплатена със завидна езикова издържаност, дълбока мисловност и ерудиция, винаги е била подклаждана от голямата му любов към език и литература.
Роден през 1920 г. в София, Валери Петров израства в средата на прогресивно мислещата ни интелигенция. Баща му е от най-добрите, изтъкнати столични прависти, майка му - учителка по френски език. По силата на приемствеността, това обкръжение, освен че формира у него разностранни интереси, но пробужда и „главната му страст в живота — литературата. Получил средното си образование в Италианската гимназия, той завършва и Медицинския факултет в София. С този период са свързани най-ранните литературни изяви на Валери Петров. Дебютът му е в областта на поезията, а поемите, отпечатани в сп. "Изкуство и критика" и станали ядро на първата му книга „Стихотворения" (1949 г.), говорят за творческата зрелост на младия поет. Неговата начетеност и познания го отвеждат след войната като дипломат в Рим. Но не са много годините, през които той се занимава с медицина и дипломация. Литературата го разделя окончателно и завинаги от тях. Приемайки творческия труд за своя съдба, Валери Петров е от онези творци, за които изкуството не е отвлечено, неразбираемо понятие, създавано единствено в чертозите на авторовото мироздание, а преживяна истина, преосмислена житейска правда, съзидателен труд създаван сред хората и за хората. Може би затова авторът навсякъде е близък и осезаем - и с неподправената си артистичност и тънък усет към красота и хармония и със свежия си хумор, неусетно преминаващ в остра, правдива сатира, и с умението си да се докосне до необикновеното по „човешки", искрено и топло и с философского си отношение към незабележимите в делника, но значими неща.
Трудно е да се говори и пише за поезията на Валери Петров може би главно поради това, че всяка възможност да бъде сбъркана с поезията на друг автор е изключена. Мека по тоналност, дълбоко осмислена и образна, поезията на Валери Петров вълнува читатели от различии поколения със своята откровеност, яснота на мисълта и чистота на поетичния израз. За силата на поетичната му дарба говорят книгите „Стихотворения и поеми", „Като погледнеш назад", „В меката есен" , „Дъжд вали - слънце грее", „На смях", „Поезия", книги, които никога не се застояват в книжарниците и на които тиражите винаги ни ск струват малки.
Едновременно със стиховете Валери Петров пише и „поезия за сцената и екрана". Незабравими ще останат пиесите му „Когато розите танцуват", "Честна мускетарска", „Театър — любов моя", сценариите на филмите „На малкия остров", „Слънцето и сянката", „Първи урок", „Рицар без броня", "Йо-хо-хо!".
От широкия кръгозор на писателя не убягва и живият пламък на детството. Още с първата си поема „Палечко", Валери Петров ни подсказва за умението си съвсем естествено и спонтанно да обгръща със зрялата си мисъл детския свят. Без натрапчив дидактизъм, написани с много въображение, актуални и свежи пиесите му „Бяла приказка , „Копче за сън" , „Меко казано" са постижение за съвременната ни детска драматургия.
Автор на два пътеписа - „Книга за Китай" и „Африкански бележник", Валери Петров защищава името си на талантлив творец и с чудесните си преводи на художествена литература. Най-значителният му труд в тази насока е преводът на български език на цялата Шекспирова драматургия. Дори само това голямо по своята същност и стойност дело е предостатъчно, за да остави името на своя автор-преводач в първата редица на националната ни култура.
Елисавета Михайлова