7 месеца
За сайта
I страна
1. Пазарджишко хоро (3.35)
2. Бавна песен (за Марин Черковски) (3.10)
3. Сюита (5.45)
4. Пайдушко хоро (2.50)
5. Криво хоро (2.15)
6. Ситно женско хоро (3.00)
Муз. Ат. Вълчев (1—6), Сол. Ат. Вълчев (1—6). Съпр. инстр. група с дир. Ат. Вълчев (1, 4, 5, 6) и орк. на АНПБР с дир. Д. Панайотов (2, 3)
II страна
1. Сватбарска ръченица (2.45)
2. На трапеза (3.05)
3. Гайдарско хоро (3.30)
4. Кюстендилско хоро (2.45)
5. Сватовски мелодии (4.55)
6. Крайдунавско хоро (3.25)
Муз. Ат. Вълчев (1—6), Сол. Ат. Вълчев (1—6). Съпр. инстр. група с дир. Ат. Вълчев (1, 4, 6) и орк. на АНПБР с дир. Д. Панайотов (2, 3, 5)
За Атанас Вълчев с право може да се каже, че е роден музикант. Още в най-ранните си детски години той получава първите си уроци по народна музика в домашна среда: дядо му е кавалджия, бащата много добър народен музикант — гъдулар, чичото е Гайдар, а лелята — известна народна певица. Веднаж взел в своите още малки детски ръце (тогава е едва шестгодишен) направената специално за него детска гъдулка, любовта му към инструмента става толкова силна, че той повече не се разделя с него. Атанас няма сили и за други занимания, освен „скърцането" по струните. Този начален период е твърде кратък. Преди да е навършил деветгодишна възраст той вече свири "пред хора". Пак тогава, с първата заучена мелодия „Момиче малък дяволо“ е и първото му явяване пред микрофона на радио Варна.
Мелодиите учи главно от своя баща, от близки в родното си селище, по сватби от други музиканти и певци, където дори се опитва и да посвирва.
Ненавършил още 16-годишна възраст постъпва в оркестъра за народна музика при Радио София, където тогавашният диригент Борис Петров му помага да научи нотното писмо. Свирил е известно време и в Ансамбъла на трудовата повинност, а от 1959 г. и до сега е концертмайстор на оркестъра от народни инструментн при Радио София.
През 1958 г., заедно с други народни музиканти, основава инструменталната група "Атанас Вълчев" в състав: кавал, гайда, тамбура, гъдулка и тъпан, чиито ръководител е той.
Като народен музикант той е един от най-ярко изявените сега у нас гъдулари. Вълчев владее своя инструмент до съвършенство. Изключително добрата и граничеща с виртуозност пръстова и лъкова техника му е дала възможност за много широк изпълнителски диапазон. Бавните му мелодии се отличават със своята широта, с плътния си топъл и богато нюансиран тон (свирене на позиции и флажолет) и изключително точно и отчетливо изпълнени мелизми. В бързите си хороводни мелодии Атанас Вълчев показва завидна техника при пълното и точно отзвучаване на всеки отделен тон независимо от неговата трайност. Със своята изключителна музикалност, с извъмредно богатия си и разнообразен речертоар, с индивидуалната си изпълнителска самобитност, същевременно проникнат от високо патриотично чувство, Атанас Вълчев е един от ревностните популяризатори на бьлгарската народна инструментал на музика както у нас, така и зад граница. Атанас Вълчев свири изключително българска народна музика от всички музикално-фолклорни области, където битува гъдулката, но има явни предпочитания към тракийската музика. Негови почитатели са безбройните телевизионни зрители, радиослушателите и ценителите на продукцията на Балкантон.
Като индивидуален изпълнител и участник в малки инструментални групи и ансамбли е допринесъл много за популяризирането на българската народна инструментална музика в: Судан, Тунис, ФРГ, ГДР, СА1Ц, Швейцария, Франция, Чехословакия, Полша, Югославия, Унгария, Австрия, Финландия и др.
Грулата "Ат. Вълчев" (в променен състав) беше удостоена с лауреатско звание и златен медал на IX Световен фестивал на младежта и студентите през 1938 г. в София, а като индивидуален изпълнител, пак тогава, със сребърен медал. На конкурса за народна музика в Тунис през 1971 г. Вълчев получава първа награда и същата година в Братислава на конкурс за 60 радиостанции, получава медал "Златна палка".
Освен като изпълнител Ат. Вълчев ръководи за кратко време народен хор в ДМЗ "Ленин" и народен хор на транспортните работници в София. С последния получава златен медал IV Републикански фестивал в Бургас.
Настоящата грамофонна плоча е съставена по музика на Атанас Вьлчев.
Вергилий Атанасов
Худ. оформление — Венцислав Трифонов
1. Пазарджишко хоро (3.35)
2. Бавна песен (за Марин Черковски) (3.10)
3. Сюита (5.45)
4. Пайдушко хоро (2.50)
5. Криво хоро (2.15)
6. Ситно женско хоро (3.00)
Муз. Ат. Вълчев (1—6), Сол. Ат. Вълчев (1—6). Съпр. инстр. група с дир. Ат. Вълчев (1, 4, 5, 6) и орк. на АНПБР с дир. Д. Панайотов (2, 3)
II страна
1. Сватбарска ръченица (2.45)
2. На трапеза (3.05)
3. Гайдарско хоро (3.30)
4. Кюстендилско хоро (2.45)
5. Сватовски мелодии (4.55)
6. Крайдунавско хоро (3.25)
Муз. Ат. Вълчев (1—6), Сол. Ат. Вълчев (1—6). Съпр. инстр. група с дир. Ат. Вълчев (1, 4, 6) и орк. на АНПБР с дир. Д. Панайотов (2, 3, 5)
За Атанас Вълчев с право може да се каже, че е роден музикант. Още в най-ранните си детски години той получава първите си уроци по народна музика в домашна среда: дядо му е кавалджия, бащата много добър народен музикант — гъдулар, чичото е Гайдар, а лелята — известна народна певица. Веднаж взел в своите още малки детски ръце (тогава е едва шестгодишен) направената специално за него детска гъдулка, любовта му към инструмента става толкова силна, че той повече не се разделя с него. Атанас няма сили и за други занимания, освен „скърцането" по струните. Този начален период е твърде кратък. Преди да е навършил деветгодишна възраст той вече свири "пред хора". Пак тогава, с първата заучена мелодия „Момиче малък дяволо“ е и първото му явяване пред микрофона на радио Варна.
Мелодиите учи главно от своя баща, от близки в родното си селище, по сватби от други музиканти и певци, където дори се опитва и да посвирва.
Ненавършил още 16-годишна възраст постъпва в оркестъра за народна музика при Радио София, където тогавашният диригент Борис Петров му помага да научи нотното писмо. Свирил е известно време и в Ансамбъла на трудовата повинност, а от 1959 г. и до сега е концертмайстор на оркестъра от народни инструментн при Радио София.
През 1958 г., заедно с други народни музиканти, основава инструменталната група "Атанас Вълчев" в състав: кавал, гайда, тамбура, гъдулка и тъпан, чиито ръководител е той.
Като народен музикант той е един от най-ярко изявените сега у нас гъдулари. Вълчев владее своя инструмент до съвършенство. Изключително добрата и граничеща с виртуозност пръстова и лъкова техника му е дала възможност за много широк изпълнителски диапазон. Бавните му мелодии се отличават със своята широта, с плътния си топъл и богато нюансиран тон (свирене на позиции и флажолет) и изключително точно и отчетливо изпълнени мелизми. В бързите си хороводни мелодии Атанас Вълчев показва завидна техника при пълното и точно отзвучаване на всеки отделен тон независимо от неговата трайност. Със своята изключителна музикалност, с извъмредно богатия си и разнообразен речертоар, с индивидуалната си изпълнителска самобитност, същевременно проникнат от високо патриотично чувство, Атанас Вълчев е един от ревностните популяризатори на бьлгарската народна инструментал на музика както у нас, така и зад граница. Атанас Вълчев свири изключително българска народна музика от всички музикално-фолклорни области, където битува гъдулката, но има явни предпочитания към тракийската музика. Негови почитатели са безбройните телевизионни зрители, радиослушателите и ценителите на продукцията на Балкантон.
Като индивидуален изпълнител и участник в малки инструментални групи и ансамбли е допринесъл много за популяризирането на българската народна инструментална музика в: Судан, Тунис, ФРГ, ГДР, СА1Ц, Швейцария, Франция, Чехословакия, Полша, Югославия, Унгария, Австрия, Финландия и др.
Грулата "Ат. Вълчев" (в променен състав) беше удостоена с лауреатско звание и златен медал на IX Световен фестивал на младежта и студентите през 1938 г. в София, а като индивидуален изпълнител, пак тогава, със сребърен медал. На конкурса за народна музика в Тунис през 1971 г. Вълчев получава първа награда и същата година в Братислава на конкурс за 60 радиостанции, получава медал "Златна палка".
Освен като изпълнител Ат. Вълчев ръководи за кратко време народен хор в ДМЗ "Ленин" и народен хор на транспортните работници в София. С последния получава златен медал IV Републикански фестивал в Бургас.
Настоящата грамофонна плоча е съставена по музика на Атанас Вьлчев.
Вергилий Атанасов
Худ. оформление — Венцислав Трифонов