Страна А — 24.40
Страна Б — 23.20
Композиция по исторически документи и писма, изпълнение: Антони Генов, Меглена Караламбова, Николай Бинев
Автор на сценария: Митьо Радуков
Режисьор: Павел Павлов

Това е пълното заглавие на репортажа, записан на тази точа. Ние изговаряме до 120—140 думи в минута — съвременната звукозаписваща техника може да вмести на диска, който е във вашите ръце 6 до 7 хиляди думи. А почти седем хиляди са само страниците на досега известните ръкописи на Леонардо. "Досега" тук значи „до началото на 1965 година", когато директорът на ръкописния отдел на Испанската национална библиотека в Мадрид откри два тома — 700 страници неизвестни ръкописи на Леонардо. Рисунките и чертежите си Леонардо правел, както рисуват и чертаят всички, а думите е изписал така, както обикновеното писмо изглежда в огледало. Той си служел с рисунките, чертежите и думите според това кое средство най-подхождало, за да изрази идеите, мислите и чувствата му.
В репортажа са подбрани документи и размишления, които не изчерпват житейския и творчески път на Леонардо, а дават само представа за мащабите на неговото мислене, за полета на вдъхновението му и носят човечната доброта и човешката сила на волята на твореца. Древните са ни оставили много идеални образи на божества с човешки лик — Леонардо, който добре познавал древността, с живота и делата си е влязъл в съзнанието на човечеството като човек с творчески способности, каквито древността допускала само за боговете.
Сирак при жива майка, човек от народа в средата на потомствени богаташи и властелини от прочути родове, той запазвал самообладание и не се главозамайвал от успехи, които са погубвали безброй таланти, защото поставял знанието и дарбата по-високо от властта и богатството. Чувствителен, нежен и деликатен човек, той претърпял и надживял несполуки, неприятности и нещастия, от каквито са рухвали най-силни характери, защото съчетавал неутолимата човешка жажда за знания с творческо трудолюбие; възвисяващият порив към съвършенство с вечна неудовлетвореност от постигнатото.
Няма труд, пред който Леонардо да се е стъписвал. Няма човешка болка, за отстраняването на която не е бил готов да се притече на помощ. Няма човешко страдание, което да не го е измъчвало. Няма загадка, която да не го е предизвиквала да търси ключ за разгадаването й. Както на младини не се срамувал да мете ателието на Верокио, да позира на майстора и по-възрастните ученици и да мие чиниите и лъжиците, така след години, въпреки славата на ненадминат художник и велик учен, той правел проекти за канали в долината на Лоара и машина за точене на игли; проектирал автоматична конюшна и резиденция за френския крал. Нито традиционни предразсъдъци, нито верски заблуди, нито канони на изкуството, нито закони на науката можели да спрат вечно търсещия ум, да ограничат опитите на учения и художника, да спрат въображението, да отклонят от логиката заключенията му.
Леонардо да Винчи е живо единство от знание и действие, хармонично цяло от мисъл и чувство — гражданин на света, човек на бъдещето.
Митьо Радуков