I
1. Сюита — I част (Л. Денев) 6.35
2. Обряден танц (Л. Денев) 6.10
3. Скерцо (П. Томанов) 5.55

II
4. Балада за реката (Л. Денев) 10.07
5. Пасторал (Л. Денев) 3.35
6. Трите пьти (Л. Денев) 5.05

Любомир Денев — пиано, фендер пиано, клавинет, мелотрон, муг синтезайзер, перкушънс
Борис Динев — ударни, вибрафон, ксилофон, перкушънс
Данаил Драганов — бас китара
Петко Томанов — флейта, пиколо, тенор саксофон
Записите са направени в студио "Балкантон" 1979 г.
Тонрежисьор: Деян Тимнев, Васил Стефанов
Тоноператор: Любка Парушева
Худ. оформление: Венцислав Трифонов
Снимки: Дудлей

Появата на "Джаз трио Любомир Денев" не бе случайна. Причина за това бе както трайният интерес към джаза, събрал тримата млади музиканти, така и създалият се благоприятен климат за развитието на това изкуство у нас.
Първите им изяви са пред студентска аудитория през пролетта на 1977 година — годината на Първия преглед на българските джазови оркестри. Участието в него — вече заедно с известния музикант, флейтиста Петко Томанов, донася и първия сериозен успех — формацията е обявена за "явлението" на прегледа, а пиесата на Л. Денев "Обряден танц" изтръгва спонтанните овации на публиката и остава като единственото бисирано изпълнение...
За този сравнително кратък срок съставът има зад гърба си интересна и богата творческа биография. Освен многобройните изяви в страната, четиримата музиканти защитиха достойно престижа на българския джаз и в чужбина — на международните джазови фестивали в Прага и Дебрецен, "Джаз-джембъри'78"— Варшава, а също така и на XI световен младежки фестивал в Хавана.
Търсенето на индивидуален стил е изцяло подчинено на идеята на Л. Денев "да се свири български джаз по български". И той намира истински съмишленици — барабаниста Борис Динев, владеет метроритмическите особености на българската народна музика и басиста Данаил Драганов — строителен инженер, със солидна музикална подготовка. Младежкият ентусиазъм на тримата допада на будната експериментаторска натура на П. Томанов — един универсален музикант от висока класа, надарен с ярък импровизаторски талант и тънък усет към инструмента.
Включените пиеси в тази първа "лонг-плей" плоча на състава са само авторски. Те добре илюстрират стремежа към съчетаване на интонационните, ритмически и импровизационни възможности на българския фолклор със спецификата на джаза ("Сюита за джаз-квартет", "Обряден танц", "Пасторал" и "Трите пъти"). По-новите композиции обогатяват стиловия облик на формацията — "Балада за реката" синтезира и елемемти на съвременния рок-джаз, а "Скерцо"-то на Петко Томанов е построено изцяло върху принципите на "фрий-джаза".
Дарина Христова