Страна А — 23.30
Страна Б — 22.50
НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ
автопортрет по документи, стихове, писма и др
Композиция: Мария Радонова
Изпълнява артиста Антони Генов
Режисьор: Георги Аврамов, художествено оформление: Весела Спасова
Да се проследи жизнената и творческа съдба на Никола Вапцаров и да се уэнае повече за неговата личност чрез автобиографични моменти в творбите му, чрез негови статии и писма, чрез оцелели лични документи, това значи да тръгнем по интересен и емоционален път към познанието, това значи да почувствуваме невероятната Вапцарова хармония между мисли и образи, думи и поведение.
Откъде иде привлекателността и обаянието на човека и поета Вапцаров?
С какво той извиква у нас тая духовна съпричастност към всичко свързано с неговите песни и гибелна съдба? На пръв поглед като че ли жизненият и творчески път на Вапцаров е достъпен за обяснение. Ние не раэполагаме с автобиография на поета, но от издирените автентични изказвания ясно се очертават влиянията и подтиците в творческото му развитие. От ранни години той чете и декламира българските революционни поети, запознава се с литературата на други страни. Сам Вапцаров често повтаря в литературния кръжок, че „за поезията е нужен повече труд и начетеност".
Вапцаров влиза в поезията през прага на завода и работническото общежитие и е първият у нас поет с работническо битие и съдба. Появява се в литературата когато пролетарската революция е вече извършена в съветската страна и нейните зори сияят над планетата.
Вапцаров е роден с огромно дарование, което съответствува на великото му съвремие. Той живя само тридесет и три години, през които се учи от примерите на майка си и своите будни и напредничави съграждани, взира се във висините на Пирин и в потъналите в мрак и нищета подпирински селища, завърши шести гимназиален клас и след това Морското машинно училище, стана работник в кочериновската фабрика, писа стихове и агитки, организира стачки срещу подтисничеството, бори се против фашизма и войната и загина със смърт, каквато бе възпял и предрекъл в песните си. И за едно непълно десетилетие, също като гениалния Ботев, сътвори силна и безсмъртна поезия, която писа в безсънните промеждутъци на фабричните смени и нелегалните явки, но която го иэвиси до най-големите поети на България и света.
Но да умреш, когато се отърсва
земята от отровната си плесен,
когато милионите възкрьсват
това е песен, да, това е песен!
Така поетът изповяда своята светла жертвоготовност, осмислена от гордия човешки идеал за унищожение на робството и неправдата. И колко светла и силна е неговата вяра, че иде сетната голяма борба, когато милионите отрудени хора по эемята ще възкръснат, отърсили се завинаги от лепкавата плесен на социалната и духовна нищета. Поетът е възприел и направил своя най-великата цел, която си е поставяло човечеството, откакто летоброи и списва своята история.
Мария Радонова