6 месеца
За сайта
А1. За дружба, за мир — т. Ив. Генов
2. Възпоменание за Батак — т. Ив. Вазов
3. Арменци — т. П. К. Яворов
4. Песен —т. Г. Струмски
5. Дневникът на Таня — т. Г. Струмски
6. До твоето дясно рамо — т. Д. Методиев
7. Реквием — т. Р. Рождественски.
Изп. АПБР, дир. М. Милков (1), Ас. Ангелов с инстр. състав (2), Н. Станчев с инстр. състав (3), кв. "Славяни (4), П. Чернев и Хр. Платов — китара (5), Анс. „София“ при ГУСВ, сол. Ив. Петров, дир. В. Бобевски (6, 7)
В1. Уходят матери — т. Евг. Евтушенко
2. Только пять минут тому назад - т. Р. Гамзатов
3. Войди в мой стих, войди — т. Р. Гамзатов
4. Българска роза — т. Р. Гамзатов
5. Да здравствует фестивал — т. М. Вершинин.
Изп. М. Николова (1), П. Герджиков и Хр. Платов — китара (2), Н. Станчев с инстр. състав (3), П. Чернев и Хр. Платов — китара (4), Анс. „София" при ГУСВ, дир. В. Бобевски (5)
Може би и за Емил Емануилов в голяма степен важат думите на неговия близък приятел — композитора и изпълнителя Ян Френкел: "Сьздавам песни само по стихове, за които чувствувам, че сам бих написал, ако бях поет". Сигурно затова младежта на световните фестивали запя спонтанно "За дружба, за мир" (София — 1968), „Да живее фестивалът" (Хавана — 1978). Вероятно младежите несъзнателно бяха почувствували съответствието на музика и текст. Но признанието не бе само тяхно: първата песен получи наградата на международното жури в София, а другата стана победител на големия конкурс "Писмо до Хавана", организиран от ЦК на ВЛКСМ и вестник "Комсомолская правда" в навечерието на XI Световен фестивал на младежта и студентите в Куба.
И отново младежката публика бе тази, която заедно с П. Чернев пееше песента "Дневникът на Таня“ на няколко езика, когато тя се изпълняваше като наградена на фестивала „Червеннят карамфил" в Сочи през 1975 г.
Взето в цялост творчеството на Е. Емануилов е характерно с близкия, творчески контакт със съвременната съветска песен и нейните създатели. Близките връзки на Емануилов с известния съветски поет Расул Гамзатов са подтика за написването на "Българска роза". "Войди в мой стих, войди" и "Только пять минут тому назад". И трите песни са създадени по стихотворения на прекрасния аварски поет.
Като философско обобщение звучи и песента "Уходят матери* по стихове на Е. Евтушенко, както и "Реквием" по Роберт Рождественски. Както казва самият композитор : "Не е важно от каква нациионалност са музиката или стиховете. Задачата на ангажираната песен е една — да притежава интернационално звучене".
Органичната връзка между музика и текст направи песните на Емануилов така популярни и в залата на фестивала "Ален мак". Но това е само едната страна от творчеството на композитора. Другата, основата, върху която той здраво е стъпил, е задълбоченото познаване на българската ангажирана песен от Освобождението до наши дни. На лавицата
в библиотеката на композитора са подредени 23 книги, издадени със съставителството или под авторството на Е. Емануилов: "Песни, родени в битките", "Борбата за свобода в песен и стих", "Песни за Г. Димитров" и др. До тях стоят и два тома (615 стр.!) библиография на българската хорова песен от 1878 г. до 1968 г. Труд, погълнал години упорита изследователска работа. Това е един уникален документ на българската песен въобще: детска, пионерска, комсомолска, работническа, партийна и т. н.
Ето двете основи, който характеризират творчеството на композитора и музиковеда Емил Емануилов: дълбоките познания вьрху историята на нашата музика и хармонията на музика и текст. А останалото в песните му е неговият младежки дух и неугасима вяра в силата на песента като знаме и емоционална история на борбата.
Екатерина Евтимова
2. Възпоменание за Батак — т. Ив. Вазов
3. Арменци — т. П. К. Яворов
4. Песен —т. Г. Струмски
5. Дневникът на Таня — т. Г. Струмски
6. До твоето дясно рамо — т. Д. Методиев
7. Реквием — т. Р. Рождественски.
Изп. АПБР, дир. М. Милков (1), Ас. Ангелов с инстр. състав (2), Н. Станчев с инстр. състав (3), кв. "Славяни (4), П. Чернев и Хр. Платов — китара (5), Анс. „София“ при ГУСВ, сол. Ив. Петров, дир. В. Бобевски (6, 7)
В1. Уходят матери — т. Евг. Евтушенко
2. Только пять минут тому назад - т. Р. Гамзатов
3. Войди в мой стих, войди — т. Р. Гамзатов
4. Българска роза — т. Р. Гамзатов
5. Да здравствует фестивал — т. М. Вершинин.
Изп. М. Николова (1), П. Герджиков и Хр. Платов — китара (2), Н. Станчев с инстр. състав (3), П. Чернев и Хр. Платов — китара (4), Анс. „София" при ГУСВ, дир. В. Бобевски (5)
Може би и за Емил Емануилов в голяма степен важат думите на неговия близък приятел — композитора и изпълнителя Ян Френкел: "Сьздавам песни само по стихове, за които чувствувам, че сам бих написал, ако бях поет". Сигурно затова младежта на световните фестивали запя спонтанно "За дружба, за мир" (София — 1968), „Да живее фестивалът" (Хавана — 1978). Вероятно младежите несъзнателно бяха почувствували съответствието на музика и текст. Но признанието не бе само тяхно: първата песен получи наградата на международното жури в София, а другата стана победител на големия конкурс "Писмо до Хавана", организиран от ЦК на ВЛКСМ и вестник "Комсомолская правда" в навечерието на XI Световен фестивал на младежта и студентите в Куба.
И отново младежката публика бе тази, която заедно с П. Чернев пееше песента "Дневникът на Таня“ на няколко езика, когато тя се изпълняваше като наградена на фестивала „Червеннят карамфил" в Сочи през 1975 г.
Взето в цялост творчеството на Е. Емануилов е характерно с близкия, творчески контакт със съвременната съветска песен и нейните създатели. Близките връзки на Емануилов с известния съветски поет Расул Гамзатов са подтика за написването на "Българска роза". "Войди в мой стих, войди" и "Только пять минут тому назад". И трите песни са създадени по стихотворения на прекрасния аварски поет.
Като философско обобщение звучи и песента "Уходят матери* по стихове на Е. Евтушенко, както и "Реквием" по Роберт Рождественски. Както казва самият композитор : "Не е важно от каква нациионалност са музиката или стиховете. Задачата на ангажираната песен е една — да притежава интернационално звучене".
Органичната връзка между музика и текст направи песните на Емануилов така популярни и в залата на фестивала "Ален мак". Но това е само едната страна от творчеството на композитора. Другата, основата, върху която той здраво е стъпил, е задълбоченото познаване на българската ангажирана песен от Освобождението до наши дни. На лавицата
в библиотеката на композитора са подредени 23 книги, издадени със съставителството или под авторството на Е. Емануилов: "Песни, родени в битките", "Борбата за свобода в песен и стих", "Песни за Г. Димитров" и др. До тях стоят и два тома (615 стр.!) библиография на българската хорова песен от 1878 г. до 1968 г. Труд, погълнал години упорита изследователска работа. Това е един уникален документ на българската песен въобще: детска, пионерска, комсомолска, работническа, партийна и т. н.
Ето двете основи, който характеризират творчеството на композитора и музиковеда Емил Емануилов: дълбоките познания вьрху историята на нашата музика и хармонията на музика и текст. А останалото в песните му е неговият младежки дух и неугасима вяра в силата на песента като знаме и емоционална история на борбата.
Екатерина Евтимова