КОНЦЕРТ НА МУЗИКА ЗА ОРКЕСТЪР
СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР НА БЪЛГАРСКОТО РАДИО. Диригент — ВАСИЛ СТЕФАНОВ

КОНЦЕРТ ЗА ПИАНО И ОРКЕСТЪР
1. Ad libitum. Presto
2. Adagio
3. Presto — possibile
ИВАН ДРЕНИКОВ — пиано
СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР НА БЪЛГАРСКОТО РАДИО. Диригент — ВАСИЛ КАЗАНДЖИЕВ

Сред по-младата генерация български компо-зитори Георги Минчев (р. 1939 г.) се очертава като един от несъ.мнено перспективните автори с будна творческа мисъл. Минчев завършва класа по композиция в Българската държавна консерватория при проф. Марин Големинов. През 1968—70 г. е специализант в Московската консерватория при Родион Шчедрин. През 1972 г. е стипендиант на ЮНЕСКО в САЩ, Великобритания и Франция. По-крупни негови произведения са: Клавирно трио, Клавирен квинтет, Концертино за тромпет. Симфониста, Музика за три оркестрови групи, Интермецо и Акварел за камерен оркестър, оратория .Старобългарски хроники“, Три поеми за мецосопран и симфоничен оркестър и др. Досегашното творчество на Минчев свидетелствува за неговата енергична и последователна позиция по отношение създаването на едно подчертано съвремеино изкуство, в което важно място заемат редица стилово-конструктивни и образно-естетически елементи на българския фолклор, на националната българска душевност.
Концертна музика за оркестър (1976 г.) е написана по случай 50-годишния юбилей на Симфоничния радиооркестър в Прага. Разгьрнатата едночастна пиеса се състои от три основни дяла. Нейният специфичен концертно-игровой характер е пряко свързан с определени стилистични особености: наличието на хетерофонно-полифонични принципи, на стилизирани фолклорни елементи; широкого прилагане на разнообразии темброво-колористични ефекти; своеобразната мозаичност на цялостното формоизграждане. Наред с това в произведението немалко място принадлежи на лирико-съзерцателните образи, особено ярко превъплотени в заключителните тактове. През 1977 г. «Концертна музика за оркестър“ е удостоена с награда на Съюза на българските композитори.
Концерт за пиано и оркестър (1978 г.) е творба, чиито три части (изпълняват се без прекъсване) сякаш са претопени в порива на едно много цялостно и мащабно симфонично изграждане, достигащо на места до внуши-телни образно-емонионални, поемно-екстатични кулминации. В I-та част са експонирани двете основни конструктивни и образно драматургични начала: — съзернателно-медитативното, донякъде романтично по своя характер (още в необичайно голямото солово встъпление-каденца на пианото) и моторно-токатното, заредено с вътрешен драматизъм. На няколко места в партитурата е използуван синтезатор в качеството на специфичен темброво-колористичен елемент. В III-та част носител на пулсиращо-токатното драматургично начало е чембалото, чиято широко застъпена солистична партия в диалога с пианото е превъзходно интерпретирана в настоящия запис от диригента Васил Казанджиев.
Клавирният концерт, както и Концертна музика за оркестър издават афинитета на Минчев към пластична образност, към органично съчетаване на романтично и съвремеино, на "открит“ емоционализъм и вглъбен интелектуализъм.
Реализатори на двете творби са един от най-реномираните български изпълнители: Симфоничният оркестър на Българското радио, диригентите н. а. Васил Стефанов — дългогодишен главен художествен ръководител на същия състав, з. а. Васил Казанджиев — изтъкнат композитор и диригент, пианистът Иван Дреников — един от най-изявените млади представители.на българската клавирна школа.
Лъчезар Каранлъков

Художник — Ани Иринчева