I страна
Арабаджийско хоро (3.00)
Станиславска ръченица (3.15)
Ваешко хоро на пояс (4.00)
Чаневско хоро (3.20)
Крумовско хоро (4.00)
Девненско хоро (3.25)

II страна
Буенек (3.35)
Кипренско хоро (3.45)
Северняшко хоро (3.25)
Ръченица (2.50)
Джиновско хоро (3.20)
Веселиновско хоро (3.25)

Димитър Стойков е добре известен като акордеонист. Няколко плочи на „Балкантон", множеството записи в Радио София и Радио Варна, честото му участие в концерти и други прояви потвърждават добрите му качества на инструменталист и музикант, който съхранява и развива народните музикални традиции, наследени or родителите му — бащата свирач на кавал, майката — народна певица, от дядото — гъдулар и чичовците — гайдарджии. Закърмен с народната музика, той я чувствува дълбоко в себе си и това му позволява да бъде верен и убедителен изпълнител. Нещо повече, надарен музикант, в много случаи той става продължител на народните традиции. Като изпълнител той често сам нагласява народните мелодии, или обогатява и развива вече познатите. По тозн начин, както и в миналото, народният изпълнител става и творец, създател на музиката, която изпълнява.
Хората на Димитьр Стойков носят характерните стилови особености на фолклора от Варненския край и Добруджа. Отличават се с голямо мелодическо богатство и разнообразна ритмика. Съществена особеност е голямото ладово разнообразие, което внася специфични интонационни нюанси и придава самобитност на мелодиката. Всяко едно от хората притежава много характерна и ярко изразена мелодична особеност. Основните мотиви и тематични ядра са силно индивидуализирани, което придава специфичен облик на всяко хоро. Но Стойков умее добре да развива началните тематични елементи. Колената органично израстват от първоначалните мотиви, развиват и обогатяват първоначалния образ, без да се отдалечават или да му противоречат. По този начин се достига до тематично единство н многообразие в звученето на хората. При това новите колена не преповтарят вече познатото, а внасят нещо ново, контрастно. По този начин се постига интензивност в мелодичното развитие.
Ритмиката в органично сьчетание с красивата мелодична линия се откроява като един от най-характерните белези на хората на Димитър Стойков. Възхищение поражда изумителното разнообразие и богатство на ритмичните елементи и тяхното оригинално съчетание. Може би това се дължи на характерните движения на играещите, които вероятно са породени от определени емоционални импулси.
Хармонизацията и оркестрацията на хората на Димитър Стойков от композитора Йоско Йосифов е направена с голямо майсторство и вкус. Йосифов е запазил прелестта и искреността на всяко едно от тях, като е потърсил интересни темброви нюанси и оркестрови щрихи, които най-убедително да изтъкнат характерните особености на всяко хоро. Дискретно изграденият съпровод носи тематично и полифонично раздвижване и обогатява цялостния облик на музиката.
Хората на Димитър Стойков носят богата емоционална изразителност. Те притежават красива мелодика и свежа ритмика. Отличават се с голяма съдържателност и увличащ темперамент. В някои от тях откриваме бликналата емоционалност на напиращите радостни настроения, в други някаква своеобразна поетична развълнуваност или скрита тъга. Това разнообразие на чувствата и преживяванията, пораждани от хората на Димитър Стойков ги прави привлекателни и интересни както за играене, така и за слушане. Те притежават белезите на концертни пиеси, които доставят голяма естетическа наслада.
Стоян Ангелов