7 месеца
За сайта
I страна
1. Ихтиманска копаница (2.25)
2. Годечко хоро (3.05)
3. Кюстендилска ръченица (2.50)
4. Бренишко хоро (2.40)
5. Ганкино хоро (3.15)
6. Лолово хоро (2.20)
Съпр. орк., обр. и дир. Ем. Колев (1, 4), Съпр. орк., дир. Ибро Лолов (2, 3), Ем. Колев (5, 6)
II страна
1. Пернишка ръченица (3.00)
2. Песен и Радомирско хоро (4.15)
3. Шопско хоро (3.45)
4. Белишко хоро (3.20)
5. Пазарджишко хоро (3.10)
Съпр. орк., обр. и дир. Ем. Колев (1, 2). Съпр. орк., дир. Ибро Лолов (3, 4, 5)
Ибро Лолов започва своите изпълнителски изяви още от 16-годишна възраст, напътстван от своя баща – известния кларнетист Лоло Найденов. Още първите записи на Ибро в Радио София през 1952 г., както и концертите му из страната доказват идването на един истински музикант и преди всичко на талантлив изпълнител, с верно отношение, с голяма любов към народната музика. Виртуозното владеене на инструмента му спечелва популярност и публика далеч зад границите на родината ни – СССР, ГДР, Югославия, ГФР, Австрия, Швейцария, Италия. Навсякъде където концертира Ибро Лолов той печели нови и нови почитатели на своето изкуство, на грабващите игриви ритми на акордеона.
Неговите изпълнения на „Добруджанско хоро“, „Шопско хоро“ и др., записани на грамофонни плочи, голямата концертна дейност, както и честите му представяния по телевизията винаги представлява една среща с талантливо изпълнителско майсторство, среща с богатата мелодика на българската народна музика, на която Ибро Лолов служи всеотдайно.
Но не можем да говорим за неговото място сред нашите музиканти, ако не отбележим авторските му постижения – „Радомирско хоро“, „Трите пъти“ и най-популярното „Филиповско хоро“, с които авторът доказва своето сериозно творческо отношение към нашите музикални фолклорни традиции.
В момента Ибро Лолов работи към Главна дирекция „Българска музика“ и е ръководител на фолклорна група „Мелодии и ритми“, с която са редовни и с радост посрещани гости от всички краища на страната ни.
1. Ихтиманска копаница (2.25)
2. Годечко хоро (3.05)
3. Кюстендилска ръченица (2.50)
4. Бренишко хоро (2.40)
5. Ганкино хоро (3.15)
6. Лолово хоро (2.20)
Съпр. орк., обр. и дир. Ем. Колев (1, 4), Съпр. орк., дир. Ибро Лолов (2, 3), Ем. Колев (5, 6)
II страна
1. Пернишка ръченица (3.00)
2. Песен и Радомирско хоро (4.15)
3. Шопско хоро (3.45)
4. Белишко хоро (3.20)
5. Пазарджишко хоро (3.10)
Съпр. орк., обр. и дир. Ем. Колев (1, 2). Съпр. орк., дир. Ибро Лолов (3, 4, 5)
Ибро Лолов започва своите изпълнителски изяви още от 16-годишна възраст, напътстван от своя баща – известния кларнетист Лоло Найденов. Още първите записи на Ибро в Радио София през 1952 г., както и концертите му из страната доказват идването на един истински музикант и преди всичко на талантлив изпълнител, с верно отношение, с голяма любов към народната музика. Виртуозното владеене на инструмента му спечелва популярност и публика далеч зад границите на родината ни – СССР, ГДР, Югославия, ГФР, Австрия, Швейцария, Италия. Навсякъде където концертира Ибро Лолов той печели нови и нови почитатели на своето изкуство, на грабващите игриви ритми на акордеона.
Неговите изпълнения на „Добруджанско хоро“, „Шопско хоро“ и др., записани на грамофонни плочи, голямата концертна дейност, както и честите му представяния по телевизията винаги представлява една среща с талантливо изпълнителско майсторство, среща с богатата мелодика на българската народна музика, на която Ибро Лолов служи всеотдайно.
Но не можем да говорим за неговото място сред нашите музиканти, ако не отбележим авторските му постижения – „Радомирско хоро“, „Трите пъти“ и най-популярното „Филиповско хоро“, с които авторът доказва своето сериозно творческо отношение към нашите музикални фолклорни традиции.
В момента Ибро Лолов работи към Главна дирекция „Българска музика“ и е ръководител на фолклорна група „Мелодии и ритми“, с която са редовни и с радост посрещани гости от всички краища на страната ни.