1 страна
ДАКЕН — Кукувица (1.50)
БЕТХОВЕН — На Елиза (Fur Elise) (3.40)
ШУБЕРТ — Музикален момент оп. 94 №3 във f moll (2.20)
МЕНДЕЛСОН — Пролетна песен из „Песни без думи" оп. 62 № 6 (2.15)
ПАДАРЕВСКИ — Менует оп. 14 № 1 (4.40)
ШОПЕН — Ноктюрно оп. 9 № 2 (4.30)
ШОПЕН — Валс, оп. 64 № 2 (3.30)

II страна
ШУМАН — Мечтание, из „Детски сцени” оп. 15 № 7 (3.25)
БРАМС — Валс As dur оп. 39 № 15 (1.40)
ЧАЙКОВСКИ — Песен без думи оп. 2 № 3 (3.20)
ГРИГ — Птичка, из „Лирични пиеси“ оп. 43 № 4 (1.50)
ФИБИХ — Поема оп. 41 № 4 (1.40)
ДВОРЖАК — Хумореска оп. 101 № 7 (3.15)
ДЕБЮСИ — Лунна светлина (4.00)
П. ВЛАДИГЕРОВ — Хумореска оп. 29 № 5 (1.40)
П. ВЛАДИГЕРОВ — Ръченица оп. 29 № 6 (1.30)

Настоящето издание поставя началото на серия от плочи, посветени на клавирната миниатюра. Тук са включени изключително популярни пиеси, които са познати на всеки любител на музиката от радиото или от собствени — частични занимания по пиано.
Идеята е съвсем нова за "Балкантон" и нейната цел е да обхване и представи максимално разнообразието на видовете в областта на малката форма. Тази идея има и една друга страна — стиловата, която се определя от възможността, дадена на слушателя, да проследи развитието на "миниатюрната естетика" у представителите на различните музикални стилове.
Само един поглед към заглавията ни разкрива богатството на автори и музикални образи, пъстротатаот настроения, които се интерпретират. Тук трябва да подчертаем, че в оригинал всички творби, подбрани от изпълнителя, са написани за пиано. Изключение правят само някои клавирни транскрипции на оркестрови фрагменти като: "Полетът на бръмбара" из операта "Приказка за цар Салтан" от Рнмски-Корсаков, "Гопак" из операта "Сорочински панаир" от Мусоргски и "Марш" из операта "Любовта към трите портокала" от Прокофиев, които ще бъдат включени в следващите издания от поредицата.
Независимо от огромната си популярност, повечето образци на малката клавирна пиеса се изпълняват твърде рядко в концертната практика, тъй като мнозинството от изпълнителите смятат, че те не са достатъчно репрезентативни за една коннертна изява ; отсъствието на виртуозния блясък, на мащабното развитие, простотата на израза, избягването на ефектните звукосъчетания в тези пиеси, като че ли са причина за по-епизодичното им изпълнение. Същевременно за тяхната интерпретация са необходими редица тънки музикални качества, детайлно „моментно" мислене и съпреживяване, умението да се предаде вярно и с много мярка всеки детайл в контекста на преобладаващото настроение. А това изисква рядкото сочетание на тонка деликатна чувствителност с една богата, широка ерудиция, присъщи повече на зрелия, опитен интерпретатор. В този смисъл изтъкнатият български пианист Николай Евров е един от най-подходящите изпълнители за жанра.
На концертния слушател той е познат преди всичко като майстор на крупната форма, пресоздаващ с равностойно музикантско присъствие творби от всички стилове и епохи. Тук на преден план изпъкват неговите многостранни възможности в областта на малкия детайл, в разнообразието от апликатурни решения, в "ювелирния*, богато нюансиран рисунок, което най-добре характеризира интерпретацията на пиесите.
Екатерина Дочева

Художник — Божидар Икономов