7 месеца
За сайта
Композиция със спомени за поета и стихотворенията:
Страна А — 21.30
Строителна пролет, За комунизма, Натегналите клепки сън лепи, Завръщане, Ако някой ви каже, Светлини, Димитровград, В полето ме срещнаха твоите очи, Без отбой
Страна Б — 23.30
Ние от ХХ век, Пътеки блестят, По-добре не го раждай, Когато са наливаха основите, № 43, На мама, Пътека, Някъде далече по небето, Из "Сто възела"
Композиции и спомени: Митко Иванов. Спомените разказва арт. Рачко Ябанджиев. Стиховете изпълнява арт. Георги Гайтаников. Режисьор: К. Каменов
Пеньо Пенев - неговото име свързваме винаги със социалистическото строителство. Един малд поет превърна строителството в своя съдба и вдъхновение. Другарувах с поета 10 години. Бил съм свидетел в дни на вдъхновение и в дни на горест за поета. Той повече от всички съвременници имаше право да каже:
Не мечтая безсмъртие и пътища леки,
а ватенка топла за зимния ден.
Безсмъртно нека остане навеки
построеното тук от мен!
В българската литература, в българската поезия няма друго име, което така непосредствено, така органически да е свързано с темата за строителството. Пеньо Пенев живя сред строителите. Той им беше близък другар и приятел.А те, обгорелите от слънце и вятър мъже, гальовно го наричаха Пенчо. Пеньо беше влюбен в тези хора, които в зори тръгват към скелите, които със своите корави ръце изграждаха заводските корпуси и жилищните домове на Димитровград.
Повечето от стихотворенията на Пеньо Пенев са посветени на тези хора. И по-голямата част от тях имат свои конкретни поводи Това са стихове за строителството,за Димитровград , за времето и хората. А Пеньо външно суров човек, носеше голяма и нежна душа. В един от своите дневници, наречен "Опорни точки на мисълта", поетът записал думите: "Хора здравейте! Прегръщам ви всички! Целувам ви, хора!"
Това са думи за строителите. За неговите "мили хора", за които са и неговите стихове. Ще отминат годините и винаги, когато хората искат да се върнат в ония първи дни, "когато се наливаха основите", ще четат и препрочитат стиховете на големия български поет Пеньо Пенев.
За хората и времето от тези първи години винаги ще звучат варно и силно неговите стихове:
Утре наистина по-щастливи ще бъдат
ония,които ще дойдат след нас.
Те с възхищение за труда ни ще съдят
и искрен ще бъде благородният глас!
Митко Иванов
Страна А — 21.30
Строителна пролет, За комунизма, Натегналите клепки сън лепи, Завръщане, Ако някой ви каже, Светлини, Димитровград, В полето ме срещнаха твоите очи, Без отбой
Страна Б — 23.30
Ние от ХХ век, Пътеки блестят, По-добре не го раждай, Когато са наливаха основите, № 43, На мама, Пътека, Някъде далече по небето, Из "Сто възела"
Композиции и спомени: Митко Иванов. Спомените разказва арт. Рачко Ябанджиев. Стиховете изпълнява арт. Георги Гайтаников. Режисьор: К. Каменов
Пеньо Пенев - неговото име свързваме винаги със социалистическото строителство. Един малд поет превърна строителството в своя съдба и вдъхновение. Другарувах с поета 10 години. Бил съм свидетел в дни на вдъхновение и в дни на горест за поета. Той повече от всички съвременници имаше право да каже:
Не мечтая безсмъртие и пътища леки,
а ватенка топла за зимния ден.
Безсмъртно нека остане навеки
построеното тук от мен!
В българската литература, в българската поезия няма друго име, което така непосредствено, така органически да е свързано с темата за строителството. Пеньо Пенев живя сред строителите. Той им беше близък другар и приятел.А те, обгорелите от слънце и вятър мъже, гальовно го наричаха Пенчо. Пеньо беше влюбен в тези хора, които в зори тръгват към скелите, които със своите корави ръце изграждаха заводските корпуси и жилищните домове на Димитровград.
Повечето от стихотворенията на Пеньо Пенев са посветени на тези хора. И по-голямата част от тях имат свои конкретни поводи Това са стихове за строителството,за Димитровград , за времето и хората. А Пеньо външно суров човек, носеше голяма и нежна душа. В един от своите дневници, наречен "Опорни точки на мисълта", поетът записал думите: "Хора здравейте! Прегръщам ви всички! Целувам ви, хора!"
Това са думи за строителите. За неговите "мили хора", за които са и неговите стихове. Ще отминат годините и винаги, когато хората искат да се върнат в ония първи дни, "когато се наливаха основите", ще четат и препрочитат стиховете на големия български поет Пеньо Пенев.
За хората и времето от тези първи години винаги ще звучат варно и силно неговите стихове:
Утре наистина по-щастливи ще бъдат
ония,които ще дойдат след нас.
Те с възхищение за труда ни ще съдят
и искрен ще бъде благородният глас!
Митко Иванов