I страна
1. Уличката малка - м. Димитър Вълчев, т. Владимир Голев — 1.50
2. Венера - м. Хетко Николов, т. Дамян Дамянов — 3.50
3. Ще танцуваме заедно - А. Челентано — 2.00
4. Море на младостта - м. Йосиф Цанков, т. Димитър Василев — 4.10
5. Зимна приказка - м. Атанас Бояджиев, т. Богомил Гудев — 2.30
6. Така ужасно е да си момиче - *** — 2.15
II страна
7. Луи - *** — 2.55
8. Ела с пролетта - м. Николай Арабаджиев, т. Димитър Василев — 3.50
9. Довиждане, момчета - *** — 2.20
10. Витоша - м. т. Манол Манолов — 2.45
11. Както онзи ден - *** — 2.20
12. Сбогом, море - м. Морис Аладжем, т. Димитър Василев — 2.45
Съпр. орк., рък. Ив. Пеев (3, 5—7, 9—12), дир. Д. Вълчев (1), М. Левиев (2), Д. Ганев (4, 8)
Музикалните специалисти са тези, които дават компетентната и категорична оценка за качествата на певеца, но всемогъщият фактор е публиката. Тя е, която обиква или отхвърля, утвърждава или отрича, издига изпълнителя, или го обрича на забвение.
Още с първите си стъпки скромната и непозната медицинска сестра Лили Иванова привлича вниманието на многобройните, безименни любители на "лекия" жанр. Изпратена на турнета в Румъния, Полша, Чехословакия, ГДР, Югославия тя не престава да работи върху себе си и усъвършенствува майсторството си на естраден изпълнител, като наввсякъде завоюва широка популярност.
Следва нов ангажимент за запис на грамофонна плоча в Букурещ. Там престоява осем месеца. Постепенно стилът се изчиства, обогатява - чужд на всеки повърхностен вокален и сценичен ефект. Оформи се нейният характерен стил със свежа творческа фантазия, изключителна емоционалност, проникновеност, широка нюансировка. Влиянието на Рита Павоне е майсторски пречупено през призмата на творческия й натюрел.
През 1966 г. Лили Иванова блесна отново с яркото си дарование и постигна забележителен международен успех — стана носителка на "Златния ключ" на Братиславския интервизионен фестивал на естрадната песен.
Тя притежава завиден репертоар, в който голям дял заемат песни от наши композиторн — Й. Цанков, А. Заберски и др., които пее с много любов, ефектно и артистично („Адажио", „Море на младостта", "Венера", „Зимна приказка"). Иванова счита, че за да се развива, са й нужни преди всичко български песни — „Само чрез тях мога да покажа у нас и навън себе си", — казва тя.
Трудно е да се каже кое подкупва най-много в нейното изпълнение: чистия, приятен тембър, дълбочината на чувството, съвършената простота и проникновеност, искреността и непосредствеността в изживяването. Нейните почитатели могат да не се съмняват, че разгръщайки още по-пълно богатствата на таланта си, тя ще допринесе много за бъдещото развитие на нашата естрадна песен.
Майя Ненчева