6 месеца
За сайта
Страна А — 22.02
Страна Б — 23.50
В ролята на Малкият Мук —Лора Керанова, на Папагала — Славка Славова
Участвуват още артистите: Петър Петров, Цонка Митева, Вълчо Камарашев, Надя Савова, Мара Чапанова, Д. Аврамов
Режисьор: Павел Павлов
касета ВАМС 7259
Няма нищо по-чудесно на света от приказката. Нали, деца? Тя ни притегля на най-уютното местенце, кара ни да затаим дъх и ни понася с крилата на въображението.
И ето, изведнъж попадаме в блестящия дворец на багдатския халиф Хазид, когото злият магьосник Кашнур е превърнал в щърк. И заедно с Хазид, и ние се мъчим да си спомним вълшебната дума „Мутабор". Или пред нас застава властолюбивият и много глупав Лабакан и ние му казваме: "Лабакане, Лабакане, не се възгордявай, недей да бъдеш толкова глупав, защото дрехите не правят човека!" А кои са тези две хубави момчета пред нас? Сега ще ви кажа — едното е Вилм от приказката "Джуджето дългоноско". А другото? Другото е Петер Мунк. Същият този Петер Мунк, на когото Стъкленото човече от еловата гора помогна да разбере, че "по-добре е да се задоволиш с малко, отколкото да имаш злато и имот, но да си със студено сърце".
Но не само тези приказки е написал за вас, деца, ВИЛХЕЛМ ХАУФ. Много отдавна, преди повече от сто и петдесет години, той е разказал на децата и приказката за Мук, МАЛКИЯТ МУК — висок само три-четири стъпки от земята, с
голяма глава и една още по-голяма чалма на нея, с широки шалвари, зелено елече и червен пояс, на който виси и стига чак до земята, ятаганът на баща му. Тогава така е изглеждал Мук. Но сега? Сега той е остарял и голям а та чалма пречи да видим посребрените му коси... Живее сам-самичък и само отвреме-навреме се разхожда по равняя покрив на преголямата си къща... И защо мислите прави така? Защото децата от родния му град Никея, щом го видят, веднага запяват една весела песничка:
„Малък Мук, Малък Мук,
ти живееш в дом голям
и излизаш вън от там
всеки месец по веднъж.
Ти си храбър дребен мъж,
но с главица планина.
Обърни се настрана,
виж ни и изприпкай тук,
да ни хванеш. Малък Мук!"
Но те, мили деца, му се присмиват и пеят тази песничка, тъй като не знаят цялата интересна и много поучителна история на неговия живот. И сега, след като я чуят заедно с вас, сигурно повече никога няма да правят това, защото обичта и добротата правят света на приказките чудесен.
Ел. Михайлова
Страна Б — 23.50
В ролята на Малкият Мук —Лора Керанова, на Папагала — Славка Славова
Участвуват още артистите: Петър Петров, Цонка Митева, Вълчо Камарашев, Надя Савова, Мара Чапанова, Д. Аврамов
Режисьор: Павел Павлов
касета ВАМС 7259
Няма нищо по-чудесно на света от приказката. Нали, деца? Тя ни притегля на най-уютното местенце, кара ни да затаим дъх и ни понася с крилата на въображението.
И ето, изведнъж попадаме в блестящия дворец на багдатския халиф Хазид, когото злият магьосник Кашнур е превърнал в щърк. И заедно с Хазид, и ние се мъчим да си спомним вълшебната дума „Мутабор". Или пред нас застава властолюбивият и много глупав Лабакан и ние му казваме: "Лабакане, Лабакане, не се възгордявай, недей да бъдеш толкова глупав, защото дрехите не правят човека!" А кои са тези две хубави момчета пред нас? Сега ще ви кажа — едното е Вилм от приказката "Джуджето дългоноско". А другото? Другото е Петер Мунк. Същият този Петер Мунк, на когото Стъкленото човече от еловата гора помогна да разбере, че "по-добре е да се задоволиш с малко, отколкото да имаш злато и имот, но да си със студено сърце".
Но не само тези приказки е написал за вас, деца, ВИЛХЕЛМ ХАУФ. Много отдавна, преди повече от сто и петдесет години, той е разказал на децата и приказката за Мук, МАЛКИЯТ МУК — висок само три-четири стъпки от земята, с
голяма глава и една още по-голяма чалма на нея, с широки шалвари, зелено елече и червен пояс, на който виси и стига чак до земята, ятаганът на баща му. Тогава така е изглеждал Мук. Но сега? Сега той е остарял и голям а та чалма пречи да видим посребрените му коси... Живее сам-самичък и само отвреме-навреме се разхожда по равняя покрив на преголямата си къща... И защо мислите прави така? Защото децата от родния му град Никея, щом го видят, веднага запяват една весела песничка:
„Малък Мук, Малък Мук,
ти живееш в дом голям
и излизаш вън от там
всеки месец по веднъж.
Ти си храбър дребен мъж,
но с главица планина.
Обърни се настрана,
виж ни и изприпкай тук,
да ни хванеш. Малък Мук!"
Но те, мили деца, му се присмиват и пеят тази песничка, тъй като не знаят цялата интересна и много поучителна история на неговия живот. И сега, след като я чуят заедно с вас, сигурно повече никога няма да правят това, защото обичта и добротата правят света на приказките чудесен.
Ел. Михайлова