Страна I — 6.55
Балада за партизанчето с руси коси
Писмо до едно руско другарче
Планета нова
Като стана голям

Страна II — 6.35
Чапла и подсказвач
Скала и поток
Камила и съветници

Изпълняват Ванча Дойчева (1, 3, 5, 7) и Вели Чаушев (2, 4, 6)

"Аз пея за всички деца" казва Николай Зидаров и още от първите си стъпки на литературною поприще, до днешен ден не измени на своего призвание да пише за малките българчета.
У него няма приспособяване и нагласа към своеобразния свят на детето — този свят отдавна е станал частица от неговия живот, от съдбата му на човек и творец. И тъкмо затова стихът му е толкова естествен и непринуден, лириката му — пропита с много топлота и бодрост.
Николай Зидаров е роден на 28 септември 1921 година в село Въбел, Търговищко. Учил е в Търговище и Шумен и е следвал в Софийската държавна политехника. Сега е главен редактор на вестник "Септемврийче". Удостоен е с високо правителствено звание „Заслужил деятел на културата".
Николай Зидаров е от наставниците, които са били деца и не са забравили това. Това е много хубаво, но не и достатъчно за един поет. Важното е, че той е съхранил и силата на детските спомени, и е прекрачил техния праг, за да стигне и до сегашното детство на България, да се вгледа в неговите мисли и вълнения, да се вслуша в неговия глас и да го улови живо и художествено убедително в стиха си.
Николай Зидаров е написал много книги и много звучни песни за българските деца. Те са станали неразделна част от техния духовен живот. Ето само някои от тях : „Звезди върху клепачи", „Песента ме води за ръка", „Детски небеса", "Игликите са подранили". От всяка льха не то близко, топло, свежо, едно ведро отношение към децата, хората и света, един дьлбок жизнен оптимизъм. И оттук идва тяхната въздействуваща сила и вътрешно очарование. Читателят чувствува чрез тях редом със себе си един приятел — искрен и верен приятел с чисто сърце.