Страна А — 7.30
Страна Б — 7.25
Мома с месец на гърди и звезда на чело (българска нар. приказка).
Изп. Асен Кисимов

Мили деца,
Вие сигурно знаете много народни приказки, но никога не е лошо на се научи още една...
Всяка приказка носи нещо неуловимо, носи го може би от стотици години, защото приказките преживяват и войни и робства и не се уморяват на разказват на мало и голямо какво са научили през дългия си живот. Те се раждат напролет, когато потоците в планините поемат снега от върховете и се превърнат в буйни реки. И през лятото, когато, стоплени от слънцето, реките се укротят. И през есента, когато ябълките нарочно се свеждат до земята, за да търкулят някой и друг плод за децата. И през зимата, когато мразът рисува картини по прозореците.
В приказките стават небивали, вълшебни неща. В тях човек разбира езика на животните, може да разговаря със слънцето, да се надпреварва с вятъра и дори да се ожени за звезда-вечерница. Но каквито и чудновати неща да стават в приказките, в тях винаги възтържествуват смелостта, доброто, правдата и красотата. А може би и точно затова приказките живеят така дълго...