Бре Гоце, Киче ми падна - изп. мъжка вок. група от гр. Сандански, съпр. орк.,
Добър вечер, малкой моме - изп. женска вок. група от гр. Разлог,
Ой ле Кале, тенко Кале - изп. женска вок. група от с. Кремен

Истинско богатство на багри и тонове — така може да се охарактеризира вторият събор "Пирин пее", проведен през септември 1967 г. на чудно красивата местност "Предела". Това беше един голям празник на песните, танците, свириите и обичаите на една от малкото добре запазени и много богати фолклорни области, каквато е Пиринската.
Богато емоционална, разнообразна в ритмично, метрично и ладово отношение, пиринската песен е не по-малко интересна и по своята тематика. В нея народът-творец е отразил най-точно и прочувствено своята съдба и неволи, в годините на тежки изпитания, непосилен труд и робство. Това са песните на жетва, тежки и бавни с много украшения на основата на красиво виеща се мелодическа линия. Това са песните, създадени с много любов и почит към народните защитници и герои, песните за Гоце Делчев, Яне Сандански и др.
Тук, разбира се, не липсват веселите, закачливи седенкарски лирични песни или пък припявките-задявки.
В стила на изпълнение на пиринската песен имаме голямо разнообразие. Освен познатото едногласно и двугласното диафонично изпълнение, тук макар и твърде рядко, се среща тригласното пеене от с. Сатовча, построено пак върху
диафонична основа, пеенето на "ацане" характерно за Банско — технически много трудно гърлено пеене с тресене на някои тонове върху основата на развиващата се богато украсена мелодия. Най-характерният инструмент за Пирина — тамбурата, много често заедно с дайрето е почти винаги търсеният съпровод на песните.
Много индивидуални изпълнители и групи взеха участие в един наистина голям народен празник, какъвто беше "Пирин пее", една изява на пазени от много стари времена народни традиции.
Вергилий Атанасов