I
1. Кажете "Не" - т. Д. Стойчев, изп. Мария Мицева с инстр. състав., дир. Б. Карадимчев — 2.00
2. Последният букет - т. Д. Стойчев, изп. Георги Минчев с ЕОБРТ, дир. Б. Карадимчев — 2.15

II
1. Априлска шега - т. З. Петров, изп. Борислав Грънчаров с ЕОБРТ, дир. В. Казасян — 2.15
2. Луна на Слънчев бряг - т. Д. Стойчев, изп. Константин Казански с орк., дир. Б. Карадимчев — 3.40

Автобиография
Роден съм така, както са се родили всички, които са писали автобиография. Това забележително събитие се е случило на 30 март 1933 год. в град Ямбол, в който жабите бяха най-музикални.
С тях са свързани и първите ми музикални впечатления.
Обратно на Моцарт, който на 3 годиии свири пиано, а на 5 композира, аз започнах на 3 години да композирам, а на 5 да свиря на пиано, като по-лесно.
През 1950 година постъпих в Държавната консерватория, която завърших три пъти. Учителски клас (нямам педагогически способности), оркестрово-диригентски (много е трудно) и композиторски (все пак е най за предпочитане). Тъкмо да завърша и... ме изключиха — временно (виж Верди), и то за какво — че съм свирел в ресторант.
За втори път се опитах да композирам, когато бях студент. Вродената ми скромност не позволява тук да отбележа повече подробности около успеха, с който бяха посрещнати тези съчинения. Поради това се насочих към забавната и танцова музика. От тези жанрове са пиесите: „Следи по брега“, „Дъжд“, „Радостна пролет", ,,3аливът в Созопол“, „Зеленоокото момиче“ и безброй още други талантливи творения.
Сега съм едва на 33 години. Освен другия си стаж, имам 4 години безкористна служба в Дирекция на българските циркове. А 4 години общуване с фокусници — това прави вече първокласен служител в Българската телевизия (какъвто съм засега)...