Ариозо на Елена из "Хубавата Елена" (Офенбах),
Ария на Елиза из "Моята прекрасна леди" (Лоу),
Ария на Федора из "Принцесата на цирка" (Калман),
Ария на Марица из "Графиня Марица" (Калман)
Съпр. орк., дир. Др. Ненов

Обичайно призванието си към изкуството се изявява още от детски години. Така е и с известната артистка от Държавния музикален театър Лиляна Кошлукова. Тя пее, свири цигулка и пиано още от ранна възраст. По-късно появилото се увлечение по архитектура всъщност й помага да осъзнае окончателно, че нейният живот е свързан с музиката. Кошлукова завършва консерваторията и през 1949 г. постъпва в току-що основания Държ. музикален театър "Ст. Македонски". Още с дебюта си в "Цигански барон" младата певица се очертава като един от стълбовете на колектива. Богатите й природни данни: красив и плътен лирико-драматичен сопран и изящна, изразителна външност се съчетават с одухотворена певческа фраза и впечатляваща актьорска игра. Кошлукова превъплоти с истинско майсторство главните лирични героини от класическите оперети: "Веселата вдовица", "Хубавата Елена", "Бокачио", "Царицата на чардаша", "Принцесата на цирка", "Парижки живот", "Херцогиня Геролщайн", "Орфей в ада", "Лизистрата", от българските музикално-сценични творби - "Бунтовна песен", "Скритото съкровище", "Златната птица", от съветските оперети - "Верният приятел", "Севастополски валс", "Най-съкровеното", "Волният вятър", "Трембита", "Целувката на Чанита", "Ромео - моят съсед" и др. В последното време артистката успешно разшири амплоато си и с характерни образи - напр. в българските творби "Пет милиона и нещо отгоре" и "Щастливецът", а също и с участията си на сцената на Софийската народна опера в оперите "Тоска", "Питър Граймз" и "Галантии Индии"
К. Карапетров