7 месеца
За сайта
Йозеф Хайдн
Страна I
Струнен квартет в ре мажор, опус 20 № 4
1. Allegro di molto (8.25)
2. Un poco agitato, affettuoso (11.25)
3. Menuetto. Allegretto alla zingarese (1.45)
4. Presto, scherzando (7.00)
Страна II
Струнен квартет в ре миньор, опус 76 № 2
1. Allegro (6.35)
2. Andante o piu tosto allegretto (6.20)
3. Menuetto. Allegro, ma non troppo (3.45)
4. Finale. Vivace assai (4.00)
Струнен квартет "Димов": Димо Димов - цигулка, Александър Томов - цигулка, Димитър Чиликов - виола, Димитър Козев - виолончело
Най-старият от знаменитата тройка на виенските класици, вдъхновителят на Моцарт и учителят на Бетовен — Йозеф Хайдн (р. 1732 г.), е композитор с изключително важно значение за по-нататъшния развой на музиката. Хайдн установи, доуточни и разви сонатната форма, която се оказа най-жизнеспособна и творчески пригодна за изява на могъщата музикална мисъл на Бетовен и поколението блестящи композитори-романтици след него. Той тласна напрел развитието на инструменталната музика, обогатявайки я с нови форми и средства.
Еволюцията на Хайдновия стил се чувствува най-вече в неговите симфонии и струнни квартети. На тези квартети и на техния създател този жанр дължи днешното си значение в камерната музика.
Хайдновото квартетно творчество (досега са установени 84 квартета) се разчленява ясно в три отделни периода.
Първият период обхвата до 32-рия квартет. Тук приятният хумор и неизчерпаемата мелодична изобретателност на автора все още не намират еквивалентно оформление в една сигурна композиционна структура.
В следващите шест квартета, писани през 1771 година и наричани според първото им издание „Слънчеви квартети", композиторът внезапно се обръща към старинните контрапунктични форми (фуга, канон и т. н.). Ярък пример за това е тройната фуга от финала на 38-я квартет.
След пауза от десет години, през 1781 година, Хайдн пише тъй наречените „Руски квартети“, който по неговите собствени думи са направени по „нов и особен начин". Тук
принципът на органичната тематична разработка, която майсторът успешно изпробва в междинните десет години в областта на симфонията, се пренася върху струнния квартет и окончателно утвърждава модерната форма иа квартета. Чрез завършено и стегнато изграждане на разработъчните дялове в отделните части Хайдн достига в квартетите си още по-големи висоти, отколкото в симфониите.
Квартетите Опус 20 са плод на така наречената от музиколозите „романтична криза“ в Хайдновото творчество между 1768 и 1774 г. Тя се характеризира с една повишена изразност, постигната чрез по-голяма гъвкавост на формата и на хармоничния език на автора.
Квартетите Опус 78 са завършени през 1797 година и принадлежат към най-значителните творби на великия майстор. Ето как ги характеризира още навремето прочутият английски историк Чарлс Бърней в писмо до композитора: „Имах щастието да чуя Вашите нови квартети. Те блестят с музикално остроумие, огън, добър вкус и нови ефекти. Никога не съм изпитвал по-голямо удоволствие от инструментална музика."
Иван Бакалов
Сформиран през 1956 година, квартет „Димов" е един от най-младите състави в българската камерна музика. Неговото бързо и възходящо развитие е свързано с многобройни концерти в България, Унгария, Германската демократична ргмублика, Германската федерална република, Белгия, Италия, Съветския съюз и други, с богат и разнообразен репертоар, включващ творби от предкласицизма до най-хубавите образци в сьвременната музика. Еднакво задълбоченото и проникновено изпьлнение на
автори от различии епохи и стилове е заслужено оценено на между на родните конкурси в Будапеща, Лиеж и Мюнхен с присъждане на високи награди. Неуморната и целенасочена дейност на квартета, характерна с постоянно високо ниво на изпълнението, го определя като един от най-представителните ансамбли на бьлгарското камерно изкуство.
Страна I
Струнен квартет в ре мажор, опус 20 № 4
1. Allegro di molto (8.25)
2. Un poco agitato, affettuoso (11.25)
3. Menuetto. Allegretto alla zingarese (1.45)
4. Presto, scherzando (7.00)
Страна II
Струнен квартет в ре миньор, опус 76 № 2
1. Allegro (6.35)
2. Andante o piu tosto allegretto (6.20)
3. Menuetto. Allegro, ma non troppo (3.45)
4. Finale. Vivace assai (4.00)
Струнен квартет "Димов": Димо Димов - цигулка, Александър Томов - цигулка, Димитър Чиликов - виола, Димитър Козев - виолончело
Най-старият от знаменитата тройка на виенските класици, вдъхновителят на Моцарт и учителят на Бетовен — Йозеф Хайдн (р. 1732 г.), е композитор с изключително важно значение за по-нататъшния развой на музиката. Хайдн установи, доуточни и разви сонатната форма, която се оказа най-жизнеспособна и творчески пригодна за изява на могъщата музикална мисъл на Бетовен и поколението блестящи композитори-романтици след него. Той тласна напрел развитието на инструменталната музика, обогатявайки я с нови форми и средства.
Еволюцията на Хайдновия стил се чувствува най-вече в неговите симфонии и струнни квартети. На тези квартети и на техния създател този жанр дължи днешното си значение в камерната музика.
Хайдновото квартетно творчество (досега са установени 84 квартета) се разчленява ясно в три отделни периода.
Първият период обхвата до 32-рия квартет. Тук приятният хумор и неизчерпаемата мелодична изобретателност на автора все още не намират еквивалентно оформление в една сигурна композиционна структура.
В следващите шест квартета, писани през 1771 година и наричани според първото им издание „Слънчеви квартети", композиторът внезапно се обръща към старинните контрапунктични форми (фуга, канон и т. н.). Ярък пример за това е тройната фуга от финала на 38-я квартет.
След пауза от десет години, през 1781 година, Хайдн пише тъй наречените „Руски квартети“, който по неговите собствени думи са направени по „нов и особен начин". Тук
принципът на органичната тематична разработка, която майсторът успешно изпробва в междинните десет години в областта на симфонията, се пренася върху струнния квартет и окончателно утвърждава модерната форма иа квартета. Чрез завършено и стегнато изграждане на разработъчните дялове в отделните части Хайдн достига в квартетите си още по-големи висоти, отколкото в симфониите.
Квартетите Опус 20 са плод на така наречената от музиколозите „романтична криза“ в Хайдновото творчество между 1768 и 1774 г. Тя се характеризира с една повишена изразност, постигната чрез по-голяма гъвкавост на формата и на хармоничния език на автора.
Квартетите Опус 78 са завършени през 1797 година и принадлежат към най-значителните творби на великия майстор. Ето как ги характеризира още навремето прочутият английски историк Чарлс Бърней в писмо до композитора: „Имах щастието да чуя Вашите нови квартети. Те блестят с музикално остроумие, огън, добър вкус и нови ефекти. Никога не съм изпитвал по-голямо удоволствие от инструментална музика."
Иван Бакалов
Сформиран през 1956 година, квартет „Димов" е един от най-младите състави в българската камерна музика. Неговото бързо и възходящо развитие е свързано с многобройни концерти в България, Унгария, Германската демократична ргмублика, Германската федерална република, Белгия, Италия, Съветския съюз и други, с богат и разнообразен репертоар, включващ творби от предкласицизма до най-хубавите образци в сьвременната музика. Еднакво задълбоченото и проникновено изпьлнение на
автори от различии епохи и стилове е заслужено оценено на между на родните конкурси в Будапеща, Лиеж и Мюнхен с присъждане на високи награди. Неуморната и целенасочена дейност на квартета, характерна с постоянно високо ниво на изпълнението, го определя като един от най-представителните ансамбли на бьлгарското камерно изкуство.