7 месеца
За сайта
ВАСИЛЕ КАНАНЬУ
Като изпълнител на молдавски народим песни, Василе Кананъу е оценен от голям брой любители поради духовития и оптимистичен характер на песенния му репертоар. Специфичните песни при „наздравица", танцовите или ритмични песни, които той изпьлнява, имат почти винаги развличащи слушателите текстове, понякога дори и сатирични. Така например мелодиите „Под дъба в ливадата" и „Сипвай, хубавице моя, сипвай“ принадлежат към този род песни.
•
Измежду популярните румънски народни мелодии „Чучулигата" заема почетно място. По начало народен танц, тя постепенно се е превърнала в концертна пиеса. Изпълнявана на различни народни инструменти, „Чучулигата" предана цвърченето и полета на птичката, чието име носи. Двамата солисти се увличат в очарователен диалог. Те са акомпанирани от два обединени оркестра: този при Ансамбьла за песни и танци „Чучулига" и Оркестъра на Румънското радио и телевизия. Това са най-реномираните оркестри за концертна народна музика, които са укрепнали в годините на народната власт.
МАРИЯ ЛАТАРЕЦУ
Тя е може би най-популярната измежду народните певци на Румънската народна република. Нейният репертоар обхвата ценна фолклорна съкровищница от най-автентичен вид, характерен за областта Олтения, откъдето тя произхожда. Репертоарът й се обогатява непрекъснато с нови песни, които твърде често са плод на нейния творчески талант. Тя притежава гъвкав и изразителен глас, много чувствителност и интензивност. Всеки мелодичен фрагмент, всяка дума е изпълнена с чувство за точност и деликатност. Тези качества са направили Мария Латарецу напълно типична представителка на олтенския фолклор и са допринесли тя да стане заслужила артистка на Социалистическа република Румъния.
Песента „Олтуле, славни мой" е „дойна" или „дълга песен", както я наричат в областта. Тя е тип на старата румънска народна песен. Широкият полъх на „дойната“ контрастира с игривото танцово движение на песента „Като кажа веднъж, хей!“
БЕНОНЕ СИНУЛЕСКУ
Млад народен певец, произхождащ от Южна Влахия, Беноне Синулеску се е възползувал от музикалното възпитание, отредено за истинските таланти на днешна Румъния. Отличил се измежду народните певци, той става един от най-търсените изпълнители на румънски народни песни. В репертоара му влизат хубави песни от Влахия. Тях той непрекъснато подновява и изпълнява пред публиката с деликатна чувствителност, която е допринесла за сегашната му популярност. Беноне Синулеску изпълнява старата народна песен „Когато бях по Йаломица", която с носталгия напомня младостта.
•
„Сърба“-та е особено жив танц, създаден от народни музиканти. Ритмичният акомпанимент на цимбала, чиито корди са леко докоснати, ни дава възможност да чуем очарователни тонове, които напомнят търкаляне колелата на каруца. Останалите инструменти допълват изцяло атмосферата. Каруцата се губи на хоризонта, сякаш погълната от облак прах.
ЙОАНА РАДУ
Хубав, тембрист глас, лично патетично тълкуване, голяма артистична чувствителност, това са качества, които са създали името на тази певица. Репертоарът на Йоана Раду е най-вече от градски произход. Той е съставен от славни фолклорни песни, които са типични за областите: Влахия, Олтения и Молдавия. Искреността и отличителният начин, по който тя изпълнява тези тъй скъпи за публиката песни, са неповторими. За своята артистична дейност Йоана Раду е била удостоена с високата титла "народен артист" на Социалистическа република Румъния.
„Тодорицо“ и "От воденицата до гарата" са едни от най-разпространеиите румънскн песни. Макар и твърде популяризирани от селските цигулари, тези две песни са измежду най-любимите на слушателите, благодарение на вокалната интерпретация на Йоана Раду.
•
Един измежду най-добрите колективи за концертна народна музика е оркестърът "Барбу Лаутару", основан през 1949 год. като опитен оркестър към Фолклорния институт. Той носи името на прочут селски цигулар от миналия век. След големи успехи в страната и в чужбина оркестърът през 1953 год. е влязъл в рамките на Държавната филхармония "Джордже Енеску". Той продължава да работи и да жъне успехи.
Изпълненото от оркестъра „Хоро стакато" е творба на известния букурещки цигулар Григориас Динико, аранжирана за цигулка и пиано от Йаша Хайфен, за симфоничен оркестър от Панчо Владигеров и за колоратурно сопрано и оркестър от Константин Бобеско. Тази творба се радва на световна известност.
ЛУКРЕЦИЯ ЧОБАНУ
Много надарена певица, произхождаща от южната част на Трансилвания. В репертоара й влизат песни от родния й край, които тя пее с голямо чувство. Лукреция Чобану избира най-хубавите „дойни" песни, които са очаровали душата й още от нейното детство. С плътния си и мелодичен глас тя изпълнява с учудваща лекота не само трудните мелодични орнаменти на песните от стария стил, но и игривите мелодии на вокалните танци в напълно фолклорен стил. Това се доказва и от песните „Сърцето ми страда и тръпне от любов" и „Горо ле, твоите листа".
Записите са на Electrecord, Букурещ
Като изпълнител на молдавски народим песни, Василе Кананъу е оценен от голям брой любители поради духовития и оптимистичен характер на песенния му репертоар. Специфичните песни при „наздравица", танцовите или ритмични песни, които той изпьлнява, имат почти винаги развличащи слушателите текстове, понякога дори и сатирични. Така например мелодиите „Под дъба в ливадата" и „Сипвай, хубавице моя, сипвай“ принадлежат към този род песни.
•
Измежду популярните румънски народни мелодии „Чучулигата" заема почетно място. По начало народен танц, тя постепенно се е превърнала в концертна пиеса. Изпълнявана на различни народни инструменти, „Чучулигата" предана цвърченето и полета на птичката, чието име носи. Двамата солисти се увличат в очарователен диалог. Те са акомпанирани от два обединени оркестра: този при Ансамбьла за песни и танци „Чучулига" и Оркестъра на Румънското радио и телевизия. Това са най-реномираните оркестри за концертна народна музика, които са укрепнали в годините на народната власт.
МАРИЯ ЛАТАРЕЦУ
Тя е може би най-популярната измежду народните певци на Румънската народна република. Нейният репертоар обхвата ценна фолклорна съкровищница от най-автентичен вид, характерен за областта Олтения, откъдето тя произхожда. Репертоарът й се обогатява непрекъснато с нови песни, които твърде често са плод на нейния творчески талант. Тя притежава гъвкав и изразителен глас, много чувствителност и интензивност. Всеки мелодичен фрагмент, всяка дума е изпълнена с чувство за точност и деликатност. Тези качества са направили Мария Латарецу напълно типична представителка на олтенския фолклор и са допринесли тя да стане заслужила артистка на Социалистическа република Румъния.
Песента „Олтуле, славни мой" е „дойна" или „дълга песен", както я наричат в областта. Тя е тип на старата румънска народна песен. Широкият полъх на „дойната“ контрастира с игривото танцово движение на песента „Като кажа веднъж, хей!“
БЕНОНЕ СИНУЛЕСКУ
Млад народен певец, произхождащ от Южна Влахия, Беноне Синулеску се е възползувал от музикалното възпитание, отредено за истинските таланти на днешна Румъния. Отличил се измежду народните певци, той става един от най-търсените изпълнители на румънски народни песни. В репертоара му влизат хубави песни от Влахия. Тях той непрекъснато подновява и изпълнява пред публиката с деликатна чувствителност, която е допринесла за сегашната му популярност. Беноне Синулеску изпълнява старата народна песен „Когато бях по Йаломица", която с носталгия напомня младостта.
•
„Сърба“-та е особено жив танц, създаден от народни музиканти. Ритмичният акомпанимент на цимбала, чиито корди са леко докоснати, ни дава възможност да чуем очарователни тонове, които напомнят търкаляне колелата на каруца. Останалите инструменти допълват изцяло атмосферата. Каруцата се губи на хоризонта, сякаш погълната от облак прах.
ЙОАНА РАДУ
Хубав, тембрист глас, лично патетично тълкуване, голяма артистична чувствителност, това са качества, които са създали името на тази певица. Репертоарът на Йоана Раду е най-вече от градски произход. Той е съставен от славни фолклорни песни, които са типични за областите: Влахия, Олтения и Молдавия. Искреността и отличителният начин, по който тя изпълнява тези тъй скъпи за публиката песни, са неповторими. За своята артистична дейност Йоана Раду е била удостоена с високата титла "народен артист" на Социалистическа република Румъния.
„Тодорицо“ и "От воденицата до гарата" са едни от най-разпространеиите румънскн песни. Макар и твърде популяризирани от селските цигулари, тези две песни са измежду най-любимите на слушателите, благодарение на вокалната интерпретация на Йоана Раду.
•
Един измежду най-добрите колективи за концертна народна музика е оркестърът "Барбу Лаутару", основан през 1949 год. като опитен оркестър към Фолклорния институт. Той носи името на прочут селски цигулар от миналия век. След големи успехи в страната и в чужбина оркестърът през 1953 год. е влязъл в рамките на Държавната филхармония "Джордже Енеску". Той продължава да работи и да жъне успехи.
Изпълненото от оркестъра „Хоро стакато" е творба на известния букурещки цигулар Григориас Динико, аранжирана за цигулка и пиано от Йаша Хайфен, за симфоничен оркестър от Панчо Владигеров и за колоратурно сопрано и оркестър от Константин Бобеско. Тази творба се радва на световна известност.
ЛУКРЕЦИЯ ЧОБАНУ
Много надарена певица, произхождаща от южната част на Трансилвания. В репертоара й влизат песни от родния й край, които тя пее с голямо чувство. Лукреция Чобану избира най-хубавите „дойни" песни, които са очаровали душата й още от нейното детство. С плътния си и мелодичен глас тя изпълнява с учудваща лекота не само трудните мелодични орнаменти на песните от стария стил, но и игривите мелодии на вокалните танци в напълно фолклорен стил. Това се доказва и от песните „Сърцето ми страда и тръпне от любов" и „Горо ле, твоите листа".
Записите са на Electrecord, Букурещ