1 година
За сайта
Верка Сидорова е от онези народни певици, за които без колебание може да се каже, че са истински носители на българската народна песен. Родена в Толбухин (с тогавашното име Добрич), тя израства и живее в атмосферата на добруджанската природа, бит, прекрасно народно творчество.
Верка е запяла откакто се помни. Естествено, тя става притежателка на песенното богатство на баба си, майка си, леля си и на всички свои близки певици от Толбухинско и Балчишко. Нежният и гъвкав глас, тънката музикалност, изключителната емоционалност и артистичност, с каквито я е надарила природата, са предпоставка всяка песен при нея да бъде прецизна и художествено осмислена.
Верка Сидорова знае повече от 200 песни — и всяка от тях за нея е здраво свързана с предназначението си, с обстановката, при която се пее, с обичая (ако е обичайна) и със спомена за певицата, от която я е слушала. По този начин всяка нейна песен, дори и най-простичката, се превръща в истинско откровение. Тя знае много бързи, весели песни („Заженило се терзийче", „Лазарска", „Седнала е Руска" и много други), в които мъдрата народна шега намира артистичната си форма. Но нейна истинска стихия са бавните, сложно орнаментирани песни. В тях най-добре показва и ярък добруджански стил, и техническа прецизност, и дълбоко артистично навлизане в съдържанието на песните. Всеки, който е слушал в нейно изпълнение „Години, години, усилни години", „Лале ли си, зюмбюл ли си" и още много други, остава с внушението, че певица и песен са едно неделимо цяло.
Верка Сидерова живее и работи като чиновничка в Добруджа (Толбухин и Балчик) до 1952 г., когато съвсем младата певица била приета и постъпва в Държавния ансамбъл за народни песни и танци в София с главен художествен ръководител Филип Кутев. И ансамбълът се превръща за нея в обичано, близко, родно място — наред с любимата и незабравима Добруджа. В Държавния ансамбъл тя е между първите солистки, между най-добрите камерни изпълнителки, между най-одухотворените и осмислени артисти на сцената, между най-преданите жрици на народного изкуство. Добре позната е от квартетите и триата на „Полегнала е Тодора", „Велина буля", „Лале ли си, зюмбюл ли си", „Люлки вейки" и други. Много песни от нейния личен репертоар са станали основен материал за изграждане на сложни хорови или камерни пиеси.
При нея — и при индивидуално изпълнение, и в камерни групп или в колектив винаги е налице толкова необходимого чувство за точна художествена мярка. И затова е любима и ценена изпълнителка сред слушателите.
За големите си певчески постижения Верка Сидерова е наградена с орден „Кирил и Методий" — Първа степен и медал „25 години народна власт", а за камерно изпълнение — със златен медал на конкурса на Петия световен фестивал на младежта и студентите във Варшава (1955 г.).
Мария Кутева
Верка е запяла откакто се помни. Естествено, тя става притежателка на песенното богатство на баба си, майка си, леля си и на всички свои близки певици от Толбухинско и Балчишко. Нежният и гъвкав глас, тънката музикалност, изключителната емоционалност и артистичност, с каквито я е надарила природата, са предпоставка всяка песен при нея да бъде прецизна и художествено осмислена.
Верка Сидорова знае повече от 200 песни — и всяка от тях за нея е здраво свързана с предназначението си, с обстановката, при която се пее, с обичая (ако е обичайна) и със спомена за певицата, от която я е слушала. По този начин всяка нейна песен, дори и най-простичката, се превръща в истинско откровение. Тя знае много бързи, весели песни („Заженило се терзийче", „Лазарска", „Седнала е Руска" и много други), в които мъдрата народна шега намира артистичната си форма. Но нейна истинска стихия са бавните, сложно орнаментирани песни. В тях най-добре показва и ярък добруджански стил, и техническа прецизност, и дълбоко артистично навлизане в съдържанието на песните. Всеки, който е слушал в нейно изпълнение „Години, години, усилни години", „Лале ли си, зюмбюл ли си" и още много други, остава с внушението, че певица и песен са едно неделимо цяло.
Верка Сидерова живее и работи като чиновничка в Добруджа (Толбухин и Балчик) до 1952 г., когато съвсем младата певица била приета и постъпва в Държавния ансамбъл за народни песни и танци в София с главен художествен ръководител Филип Кутев. И ансамбълът се превръща за нея в обичано, близко, родно място — наред с любимата и незабравима Добруджа. В Държавния ансамбъл тя е между първите солистки, между най-добрите камерни изпълнителки, между най-одухотворените и осмислени артисти на сцената, между най-преданите жрици на народного изкуство. Добре позната е от квартетите и триата на „Полегнала е Тодора", „Велина буля", „Лале ли си, зюмбюл ли си", „Люлки вейки" и други. Много песни от нейния личен репертоар са станали основен материал за изграждане на сложни хорови или камерни пиеси.
При нея — и при индивидуално изпълнение, и в камерни групп или в колектив винаги е налице толкова необходимого чувство за точна художествена мярка. И затова е любима и ценена изпълнителка сред слушателите.
За големите си певчески постижения Верка Сидерова е наградена с орден „Кирил и Методий" — Първа степен и медал „25 години народна власт", а за камерно изпълнение — със златен медал на конкурса на Петия световен фестивал на младежта и студентите във Варшава (1955 г.).
Мария Кутева