6 месеца
За сайта
Страна А — 23.20
Страна Б — 21.30
Литературно-документална композиция за участието на българите в Освободителна война 1877-1878 г.
Участвуват артистите: Кирил Янев, Коста Цонев, Георги Гайтаников, Емил Стефанов, Цонка Митева, Светослав Карабоиков, Ст. Димитров, Антони Генов, Банко Банков, Илия Раев
Режисьор: Елка Драганова
Композиция : Митьо Радуков
ОТЕЧЕСТВОТО НИ ВИКА НА ОРЪЖИЕ!
Из Възванието на Българския централен комитет в Букурещ от 24 април 1877 година
В историческите хроники четвъртата руско-турска война край бреговете на Черно море през XIX век се отбелязва с годините 1877—1878. Ние, българите, наричаме тази война „Освободителна". В това име живее българската признателност. В него една вековна надежда се слива с българската благодарност.
Първата руско-турска война през XIX век се води седем години и завършва на Дунав през 1812 година с блестяща победа на Кутузов. Българите я запомнят с похвалата, която прославеният руски пълководец отправя към българските доброволчески дружини, назовани тогава „българска земска войска" за проявената храброст при щурма на крепостта Силистра.
Втората война приключва при Одрин през 1829 година. В българската пакет тя остава с вълненията срещу възстановяването на султанската власт във временно заетите от руските войски области, подкрепяни от българина на руска служба капитан Георги Мамарчев.
Третата война започва през 1854 година. В самото начало на военните действия петнадесетгодишното българче Райчо Николов преплува Дунава, за да предупреди русите, че срещу тях се готви нападение. И така разказът за подвига на Райчо е между първите приказки за юначни дела, които научават българските деца.
Четвъртата, Освободителната война, започва на 24 април 1877 година. Обявена е в Кишинев. Води се десет месеца и десет дни. Завършва на 3 март 1878 год. в Сан Стефано на брега на Мраморното море на разстояние един артилерийски изстрел до цариградския дворец на султана. Завършва с договор, на който няма български подпис, но първата дума в него е България.
Необикновена е тази война, защото необикновен съюзник се присъединява към руската армия на юг от Дунава — българският народ.
Революционните емигранти се стичат под Самарското знаме на българското опълчение.
Идеолозите на българската свобода посрещат и настаняват полковете, организират снабдяването, насочват потока от разузнавателната информация към руските щабове.
Пропагандистите на въстанието повеждат населението да поправя и проправя пътища за освободителите.
Най-видните войводи с четите си изпълняват заповедите на руското командуване.
Млади и стари грабват оръжието и постъпват в доброволческите чети, в местната милиция, в българското ополчение.
Монахините от Казанлъшкия девически манастир и учителките от девическите училища в Габрово и Стара Загора стават болногледачки.
Виктория Живкова облича опълченска униформа.
Българският народ се нарежда в колоните на освободителните войски.
Затова ние наричаме руско-турската война от 1877-1878 година «Освободителна». В това име българските надежди се сливат с българската благодарност и признателност към освободителите. То прославя и подвизите и заветите на хиляди българи и българки.
За някои от българите — участници в Освободителната война разказва тази грамофонна плоча.
М. Радуков
Страна Б — 21.30
Литературно-документална композиция за участието на българите в Освободителна война 1877-1878 г.
Участвуват артистите: Кирил Янев, Коста Цонев, Георги Гайтаников, Емил Стефанов, Цонка Митева, Светослав Карабоиков, Ст. Димитров, Антони Генов, Банко Банков, Илия Раев
Режисьор: Елка Драганова
Композиция : Митьо Радуков
ОТЕЧЕСТВОТО НИ ВИКА НА ОРЪЖИЕ!
Из Възванието на Българския централен комитет в Букурещ от 24 април 1877 година
В историческите хроники четвъртата руско-турска война край бреговете на Черно море през XIX век се отбелязва с годините 1877—1878. Ние, българите, наричаме тази война „Освободителна". В това име живее българската признателност. В него една вековна надежда се слива с българската благодарност.
Първата руско-турска война през XIX век се води седем години и завършва на Дунав през 1812 година с блестяща победа на Кутузов. Българите я запомнят с похвалата, която прославеният руски пълководец отправя към българските доброволчески дружини, назовани тогава „българска земска войска" за проявената храброст при щурма на крепостта Силистра.
Втората война приключва при Одрин през 1829 година. В българската пакет тя остава с вълненията срещу възстановяването на султанската власт във временно заетите от руските войски области, подкрепяни от българина на руска служба капитан Георги Мамарчев.
Третата война започва през 1854 година. В самото начало на военните действия петнадесетгодишното българче Райчо Николов преплува Дунава, за да предупреди русите, че срещу тях се готви нападение. И така разказът за подвига на Райчо е между първите приказки за юначни дела, които научават българските деца.
Четвъртата, Освободителната война, започва на 24 април 1877 година. Обявена е в Кишинев. Води се десет месеца и десет дни. Завършва на 3 март 1878 год. в Сан Стефано на брега на Мраморното море на разстояние един артилерийски изстрел до цариградския дворец на султана. Завършва с договор, на който няма български подпис, но първата дума в него е България.
Необикновена е тази война, защото необикновен съюзник се присъединява към руската армия на юг от Дунава — българският народ.
Революционните емигранти се стичат под Самарското знаме на българското опълчение.
Идеолозите на българската свобода посрещат и настаняват полковете, организират снабдяването, насочват потока от разузнавателната информация към руските щабове.
Пропагандистите на въстанието повеждат населението да поправя и проправя пътища за освободителите.
Най-видните войводи с четите си изпълняват заповедите на руското командуване.
Млади и стари грабват оръжието и постъпват в доброволческите чети, в местната милиция, в българското ополчение.
Монахините от Казанлъшкия девически манастир и учителките от девическите училища в Габрово и Стара Загора стават болногледачки.
Виктория Живкова облича опълченска униформа.
Българският народ се нарежда в колоните на освободителните войски.
Затова ние наричаме руско-турската война от 1877-1878 година «Освободителна». В това име българските надежди се сливат с българската благодарност и признателност към освободителите. То прославя и подвизите и заветите на хиляди българи и българки.
За някои от българите — участници в Освободителната война разказва тази грамофонна плоча.
М. Радуков