Народният артист Владимир Трандафилов е един от най-ярките иэраэители на героико-романтичното направление в българското актьорско изкуство. И многобройните превъплъщения на образи от нашето минало, талантът на актьора намери обединяващото начало на протест и борба срешу националното потисничество, за да стигне по-късно до образа на нашия съвременник-революционер, с неговата дълбоко осъзната идейна борба срещу социалното робство.
Образите, създадени от Владимир Трандафилов носят подчертано чертите на една вътрешно-монолитна природа, безкомпромисна и непоколебима в своите идеали и целеустремена в своите действия. Владимир Трандафилов не е склонен да се рови в психологическите мотиви и колебания на героите си.
Неговите образи са страстно обхванати от една голяма обществена идея, която ги тласка към действие, към преодоляване на външни пречки и която придава романтична окраска на техния героичен устрем. Драматизъмът на напрегнатата външна борба и съпротива срещу пречките артистът предава с епическа мощ, със задъхан патетизъм и мъжествена красота.
Владимир Трандафилов създаде в българското театрално актьорско изкуство така да се каже своя „школа", с характерните белези на повишена емоционалност, на сценическа преувеличеност, в която психологическите детайли са заместени от един доминиращ вътрешен мотив. Образите на Трандафилов, макар и психологически опростени в своята линия или именно поради това завладяват зрителната зала със своята жизнена енергия, с романтическата си извисеност, със своето темпераментно изящество, стил и хармоничност.
Всички тези качества правят изкуството на Владимир Трандафилов достъпно за широките народни маси и близко до съвременното светоусещане на новия социалистически човек — оптимистично, силно и възторжено, уверено в силата си и непоколебимо в своите идеали и цели.