7 месеца
За сайта
Траклист на голяма плоча (ВАА 309)
Страна А
Бай Ганю в банята, изп. засл. артист Асен Миланов (7.30)
Бай Ганю пътува, изп. Константин Димчев (9.40)
Страна Б
Бай Ганю у Иричек, изп. засл. артист Асен Миланов (17.30)
Бай Ганю в операта, изп. Константин Димчев (2.40)
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ
— В коя страна бихте предпочели да живеете?
— В България.
— Кое е любимото ви занимание?
— Да пиша хумористични очерци.
— Коя съдба ви се вижда най за окайване?
— Да се разочароваш в силата на честността.
Тези въпроси и отговори, наред с още други, са вписани в един семеен албум на литератора професор Иван Шишманов. "Интервюто" е взето на 20 юли 1894 година, а „интервюираният" е Алеко Константинов.
Отговорите сами говорят за човека и писателя — за този, който разкри хубостите на България с очите на влюбен и посочи много язви в обществения и политически живот с гражданска смелост, достойна за подражание.
Страстен родолюбец, блестящ преводач на Пушкин, Лермонтов и Молиер, винаги злободневен фейлетонист, тънък наблюдател с ярко чувство за хумор, писател с талантливо перо Алеко Константинов е всичко това едновременно. "Бай Ганю“ е една от най-популярните книги в българската литература. "До Чикаго и назад" се сочи като образец на пътепис. "Пази боже сляпо да прогледа“ е пронизано от дълбока болка и човечност.
„За него нямаше лични врагове, ако не бяха непочтени хора, той мразеше подлеците и открито ги демаскираше. Неговата откровеност, чистота на другарството и неговата незлобивост отиваха дотам, че той не искаше да скрива каквито и да е свои и на другарите си недостатъци“ — пише за "Щастливеца" един негов съвременник.
Може би тази характерна черта на Алеко Константинов и неговата непримиримост към недъзите на обществото се изявяват най-силно в „Бай Ганю". Защото "Щастливецът" обичаше своя народ и го болеха проявите на „байганювщина“, които хвърляха сянка върху светлото име „българин".
И не случайно три години преди неговата трагична смърт, в албума на проф. Шишманов на зададения му въпрос "Ако бихте желали да си имате девиз, кой бихте взели?", Алеко Константинов отговаря:
— Свобода, честност и любов!
Страна А
Бай Ганю в банята, изп. засл. артист Асен Миланов (7.30)
Бай Ганю пътува, изп. Константин Димчев (9.40)
Страна Б
Бай Ганю у Иричек, изп. засл. артист Асен Миланов (17.30)
Бай Ганю в операта, изп. Константин Димчев (2.40)
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ
— В коя страна бихте предпочели да живеете?
— В България.
— Кое е любимото ви занимание?
— Да пиша хумористични очерци.
— Коя съдба ви се вижда най за окайване?
— Да се разочароваш в силата на честността.
Тези въпроси и отговори, наред с още други, са вписани в един семеен албум на литератора професор Иван Шишманов. "Интервюто" е взето на 20 юли 1894 година, а „интервюираният" е Алеко Константинов.
Отговорите сами говорят за човека и писателя — за този, който разкри хубостите на България с очите на влюбен и посочи много язви в обществения и политически живот с гражданска смелост, достойна за подражание.
Страстен родолюбец, блестящ преводач на Пушкин, Лермонтов и Молиер, винаги злободневен фейлетонист, тънък наблюдател с ярко чувство за хумор, писател с талантливо перо Алеко Константинов е всичко това едновременно. "Бай Ганю“ е една от най-популярните книги в българската литература. "До Чикаго и назад" се сочи като образец на пътепис. "Пази боже сляпо да прогледа“ е пронизано от дълбока болка и човечност.
„За него нямаше лични врагове, ако не бяха непочтени хора, той мразеше подлеците и открито ги демаскираше. Неговата откровеност, чистота на другарството и неговата незлобивост отиваха дотам, че той не искаше да скрива каквито и да е свои и на другарите си недостатъци“ — пише за "Щастливеца" един негов съвременник.
Може би тази характерна черта на Алеко Константинов и неговата непримиримост към недъзите на обществото се изявяват най-силно в „Бай Ганю". Защото "Щастливецът" обичаше своя народ и го болеха проявите на „байганювщина“, които хвърляха сянка върху светлото име „българин".
И не случайно три години преди неговата трагична смърт, в албума на проф. Шишманов на зададения му въпрос "Ако бихте желали да си имате девиз, кой бихте взели?", Алеко Константинов отговаря:
— Свобода, честност и любов!