7 месеца
За сайта
Вариации върху една тема на Добри Христов
Концерт за цигулка и оркестър № 1
1. Allegro deciso
2. Larghetto
3. Allegro
Софийска държавна филхармония
Солист — Боян Лечев
Диригенти — Камен Големинов и Добрин Петков
Симфоничните вариации върху една тема на Добри Христов са написани през 1942 година. Големинов ги посвещава на своя учител и приятел, известния български композитор Добри Христов. Песента "Пирин планино" става повод, за да се разгърнат шест прекрасни тонови картини, контрастни по настроение, форма и оркестрация. Вариантите са подредени с оглед на идейното и драматургично развитие на творбата. Особено място имат третата и пета вариации, в които темата е третирана съвсем свободно и в по-широки мащаби. Arioso-то (III вар.) е наситено с лиричност и обаятелна поетична прелест, изразена в нюансите на звучността и в съчетанието от оркестрови тембри. Жизнерадостната четвърта вариация — Giocoso, е последвана от Quasi marcia funebre (V вар.), която поразява със строгостта и силата на въздействието си. Тя носи кулминацията на цикъла и е проникната от драматизъм. Последната вариация — Ostinato, е и заключение на творбата.
"Вариациите" — това е първата оркестрова творба на М. Големинов, която утвърждава името му на композитор-симфоник.
В поредицата от творби, написани от Големинов през последните години, Концертът за цигулка заема особено важно място, тъй като открива непознати страни в стила и почерка на композитора. Големинов, който познава отлично спецификата на струнните инструменти, изгражда партията на солиращата цигулка, намирайки свои, оригинални решения в главните моменти. Като запазва структурата и основните елементи на утвърдения стил на инструменталния концерт, той постига една нова изразност, характерна с богата образност и емоционалност. Интересна е и партията на оркестъра, която е развита широко, пластично и колоритно.
Концертът за цигулка е написан в три части — Allegro deciso, Larghetto и Allegro, в които последователно се излага сложната многопланова образност на творбата. Неговата музика е проникната от звуковата красота на примитивната българска диафония, която, съчетана с ефектни хармонични и ритмични хрумвания, проблясва във всички части на произведението.
Интерпретацията на известния български цигулар Боян Лечев е в пълно съзвучие с концепцията на Големинов — емоционално наситено, виртуозно, блестящо.
Б. Арнаудова
Концерт за цигулка и оркестър № 1
1. Allegro deciso
2. Larghetto
3. Allegro
Софийска държавна филхармония
Солист — Боян Лечев
Диригенти — Камен Големинов и Добрин Петков
Симфоничните вариации върху една тема на Добри Христов са написани през 1942 година. Големинов ги посвещава на своя учител и приятел, известния български композитор Добри Христов. Песента "Пирин планино" става повод, за да се разгърнат шест прекрасни тонови картини, контрастни по настроение, форма и оркестрация. Вариантите са подредени с оглед на идейното и драматургично развитие на творбата. Особено място имат третата и пета вариации, в които темата е третирана съвсем свободно и в по-широки мащаби. Arioso-то (III вар.) е наситено с лиричност и обаятелна поетична прелест, изразена в нюансите на звучността и в съчетанието от оркестрови тембри. Жизнерадостната четвърта вариация — Giocoso, е последвана от Quasi marcia funebre (V вар.), която поразява със строгостта и силата на въздействието си. Тя носи кулминацията на цикъла и е проникната от драматизъм. Последната вариация — Ostinato, е и заключение на творбата.
"Вариациите" — това е първата оркестрова творба на М. Големинов, която утвърждава името му на композитор-симфоник.
В поредицата от творби, написани от Големинов през последните години, Концертът за цигулка заема особено важно място, тъй като открива непознати страни в стила и почерка на композитора. Големинов, който познава отлично спецификата на струнните инструменти, изгражда партията на солиращата цигулка, намирайки свои, оригинални решения в главните моменти. Като запазва структурата и основните елементи на утвърдения стил на инструменталния концерт, той постига една нова изразност, характерна с богата образност и емоционалност. Интересна е и партията на оркестъра, която е развита широко, пластично и колоритно.
Концертът за цигулка е написан в три части — Allegro deciso, Larghetto и Allegro, в които последователно се излага сложната многопланова образност на творбата. Неговата музика е проникната от звуковата красота на примитивната българска диафония, която, съчетана с ефектни хармонични и ритмични хрумвания, проблясва във всички части на произведението.
Интерпретацията на известния български цигулар Боян Лечев е в пълно съзвучие с концепцията на Големинов — емоционално наситено, виртуозно, блестящо.
Б. Арнаудова