Страна А
1. Размисъл (2.05)
2. Нетърпение (2.40)
3. Понеделник (1.40)

Страна Б
1. Испанско танго (2.10)
2. Изповед (2.15)
3. Мамо (1.30)
4. Ще умра на път (0.50)

Изпълнява Л. Кабакчиев

ВЛАДИМИР БАШЕВ (1935 — 1967)
Много ми е трудно да пиша за поета, за човека и за приятеля Владимир Башев, зашото не мога да свикна с мисълта за неговата смърт За мен той продължава да живее, той отново върви по улиците на столица, загледан в този градски свят - останал претворен в неговите стихове.
Площадите продължават да го очакват, кестенът на тротоара все така стои сред шумния булевард, нерешителен като селянин, който се бои да пресече потока на машините. Само вечер, когато звездите накацат по неговите клони, той приютява под себе си устните и думите на влюбените, приютява живота. А смъртта. .
Тя дойде така неочаквано, тя се втурна в редиците на нашето поколение, за да отнеме един от най-жизнелюбивите поети на настоящето. В неговите стихове дребнавото липсваше. В тях звън тежът на строителното време бе прелял своя патос и своя железен ритъм. Времето, което бе дало вдъхновение на поетите и крила на хората, научи и желязото да лети, вплете във въжените петолиния нотните знаки на вагонетките, пълни със звънтеж за нови песни.
В нашите редиии Башев се открояваше със своя поетичен глас, със своята образност, със своята сдържана и мъжествена лирика. Отварям отново книгите му. Каква увереност лъха от стиховете, посветени на войнишкото всекидневие ! Каква топлина крият редовете към любимата, към майката! Какво съзнание за отговорност пред Родината и времето.
Слав Хр. Караславов

Художник — Димитър Дамянов